Епилепсията е хронично заболяване на мозъка, което се проявява с повтарящи се пристъпи, често с нарушения на съзнанието. Това е едно от най-честите заболявания на нервната система. Голямото й значение се определя от факта че е широко разпространена – 4-10 на 1000 души население, има хронично развитие и дългогодишно лечение – средната продължителност на заболяването е около 13 години.
Проявата на епилепсията са разнообразни. Има големи, малки и огнищни припадъци. В терапията на епилепсиите най-съществено значение има медикаментозното лечение. Прилагат се различни средства, като подборът зависи от характера на припадъците. Ефектът на един препарат не може да се оцени, преди той да е прилаган поне 3-4 седмици. В случаите, когато чрез медикаментите не се постига задоволителен контрол над припадъците, се говори за резистентна на медикаментозно лечение епилепсия. В такива случаи могат да се приложат различни хирургични методи на лечение. Най-общо те се състоят в премахване на епилептичното огнище или прекъсване на връзката му с мозъчните структури. При определени видове епилепсия и добра предварителна диагностика хирургичното лечение може да осигури много добри резултати в повече от 80 на сто от случаите. Лечението се прекратява след 2- до 5-годишен свободен от пристъпи период.
