Петларовден 2027 - празникът на момчето

Петларовден

В повечето краища на България Петльовден се празнува на 20 януари. В Еркеч (днес Козичино, Бургаско) и в околните селища, основани от еркечани, той е на 2 февруари и е голям празник – денят на момчето.

Петларовден се пада на 2 февруари и е един от най-любопитните дни в българския календар – в градовете малцина са чували за него, а в няколко села по Черноморието той и до днес е сериозен семеен празник, посветен на раждането на момче.

Денят се среща под три имена – Петларовден, Петльовден и Петловден, – и трите тръгват от петела, който е обредната жертва. Не бива да се бърка с Петровден (29 юни), който е съвсем друг празник, посветен на светите апостоли Петър и Павел.

Най-пълно запазена е обредността в старото прабългарско село Еркеч (днес Козичино, Бургаска област) и в отсеялите се от него „вайковски“ села. Публикуваният по-долу текст е етнографски запис оттам.

Дата на празника

Петларовден отбелязваме на 2 февруари 2027 г. (вторник).

Описание на празника

Тук празникът се нарича петловден и възхвалява мъжкото начало в рода. Езикът, фолклорът, местните имена и обичаите на Еркеч свидетелстват за много старо селище, а петловден е още едно такова свидетелство.

Формално денят е празник на майката, която е родила син, но в действителност се славят момчето и бъдещият стопанин и закрилник на семейството. Мотивът присъства дори в лазарските песни, които иначе са посветени на девойките – в песента „Сиви гриви гълъби“ птиците разказват, че и царицата е родила момче, радва му се, пее му и му шие шапчица „девет варви алтани“.

Произходът на петльовден се свързва с кръвния данък – отвличането на момчета за еничари. Местната легенда разказва за смела еркечанка, която отказала да даде сина си. Когато турците заплашили, че ще го убият, тя отвърнала, че по-скоро сама ще го заколи. През нощта отвела детето далеч от селото, в полунощ заклала петел на прага и опръскала всичко с кръвта му. На сутринта поробителите били толкова смаяни, че повече не взимали момчета от Еркеч. Оттогава денят се празнува като ден на мъжката рожба.

Подготовката започва още наесен. Стопаните отделят два петела – единия за разплод, другия за празника – и ги хранят специално. Преди деня къщата и дворът се почистват основно, жените се къпят и пременяват, месят баница, приготвят цял сварен петел, свещи и украсена каделка – подарък за бабата.

Младите майки, особено онези с първо момче, стават рано, колят петела, варят го цял и точат кори за зелник – еркечка баница. После, облечени празнично и с вино и ракия в ръка, тръгват към своята „баба“ – жената, която ги е изродила.

Всяка млада жена държи да поздрави бабата първа. Отива заедно със съпруга си, целуват ѝ ръка, благодарят ѝ за помощта при раждането на наследника и остават да се веселят.

Обичаят има и свои особени правила. Петелът се коли на дръвника от майката на момчето. Жени без синове също празнуват, за да им се роди момче, но не колят петел у дома, а го носят в къща, където има момчета, за да го заколят там. С кръвта се ръси навсякъде, а главата и краката на петела се хвърлят на покрива с особени наричания.

Петелът се вари цял или се задушава с булгур. Зелникът е с булгур и сирене, а за пиене има греяно вино, подсладено и подправено с люта и черна чушка. Булките, които още нямат деца, не участват. Останалите се събират у бабата, слагат донесеното на масата и след угощението започват хората и танците.

В Еркеч „булка“ означава млада омъжена жена, но така свекървата нарича снаха си до края на живота си, без значение колко деца има. За разлика от Бабинден, на петловден няма неприлични закачки и танци. Играе се в къщата и пред дома на бабата, а по улиците жените пеят под звуците на гайдата лирични песни за момчето, за мъжа и за верността на еркечанката – например „Тудоро, зиленъ горо, // Тудоро, заспалъ ли си, // или си Бая чакалъ, // дур иди Баю на Стамбул, // дур иди и да си доди“.

Веселието продължава до късно, а понякога и до зори. Когато участниците са много, празникът се мести в читалището или в кръчмата на селото.

По материали на д-р Петър Куцаров, историк.

Ако празнувате Петларовден днес

От целия обреден кръг в съвременния дом най-лесно се пренасят три неща.

Курбанът. Ако не колите петел, сварете цяло пиле – смисълът на „цялото“ е точно в това да не се разчленява преди трапезата. В Еркеч го поднасят варено или задушено с булгур.

Зелникът. Еркечката баница за деня е с булгур и сирене, не с яйца и мляко – по-суха и по-плътна от обичайната.

Греяното вино. Подслажда се и се подправя с черен и лют червен пипер – комбинация, която изненадва, но точно тя прави питието характерно за празника.

Поздравът, с който се тръгва към бабата-акушерка, е прост: носи се шише вино и шише ракия, целува се ръка, и чак след това започва трапезата.

Кой празнува на 2 февруари

На тази дата църквата чества Сретение Господне. В Еркеч и в селата около него празнуват всички момчета в семействата, които следват еркечката традиция.