Ругатните и децата: какво е необходимо да направите

Какво да направите ако вашето дете псува

Ругатните и децата: какъв подход да предприемете

Това може би вие незабравим детски спомен. Бяхте някъде на 5, изрекохте едно нещо, научено от другарче в забавачката. Баба съвсем сериозно каза:

“ Това е мръсна дума, ще трябва да ти измия устата с сапун“.

Думата и лекцията защо думата да не я произнасяте помните и до днес, макар, че миенето ви се размина.

Свързани статии
Детето псува
Детето псува

Сега сте много дълго със сина си или дъщеря си и с ужас установявате колко много такива думи са усвоени. Но да знаете, че методът на баба ви със сапунисването на устата не е актуален. Той е практикуван стотици години по цял свят, влязъл е даже в романи (в „том Сойер“ например), но днес има нова теория – трябва да проявите разбиране, когато хлапето ругае. Според британската невробиоложка Ема Бърн псуването е полезно за децата, и то в няколко аспекта.

Хората от всички култури ругаят, за да облекчат негативните си чувства. Това не е случайно – научно е доказано, че псуването успокоява мозъка и дори облекчава физическа болка.  

Д-р Ричард Стивънс от Университета на Кийл е направил експеримент. Накарал две групи хора да потопят ръцете си в ледено студена вода. Едните имали право да ругаят на воля, другите трябвало да се държат прилично. Стивънс установил, че тези, които псували заради сковаващия студ, издържали с 50% по-дълго в ледената вода.

Британският учен коментира защо точно ругатните носят облекчение при стрес и болка, а не просто някакво „ох“, „ах“ или друга дума. „Нормалният език е свързан с кортекса – най-външната част на лявата половина на мозъка. Псуването активира по-дълбоките пластове на мозъка, които са по-тясно свързани с емоциите“, казва д-р Стивънс.

Ругатните освобождават от стреса, който спохожда и детето в екстремна ситуация.  Затова не му се карайте, че е изрекло нецензурни думи, като се е ударило. Но и не се правете, че нищо не се е случило.

За вас като родители съществените въпроси са два. Първият е откъде знае въпросните думи и ги употребява така на място. Бъдете сигурни, че те са научени. Желанието да извика, като се удари, е инстинктивно – но „ох“. Ругатните не са атавистичен навик. В подобна ситуация ги е изрекъл някой възрастен и хлапето директно е почерпило опит. Или е видяло така да прави приятел в детската градина, който копира възрастен. Или урокът е от телевизията.

Важно е да предупредите членовете на семейството да внимават какви ги говорят. Обърнете внимание на по-големият брат или сестра да си затварят вратата като си приказват с приятели. Макар вие да не сте чували тийнът да употребява неприлични думи или ругатни пред вас, не значи, че не го прави с връстниците си. А на малки му се струва много „яко“ да говори като големите.

Борбата с челния опит, донесен от забавачката или прихванат от телевизията, е даже по-трудна. Нищо чудно детето с мръсните думи да се окаже най-добрият приятел на вашето и е жестоко да забраните да си играят. Ако във филмчето ругае лошият герой е лесно, но ако ругае добрият?

Детето псува - как да подходим?
Детето псува – как да подходим?

Затова вторият съществен въпрос е как много внимателно да обясните разликите между безадресния груб език, нагрубяването на друг човек в лицето или зад гърба, псуването пред публика и насаме.  

Психолозите съветват бързо да действате, когато имате повод.

Да речем, 5-годишният ви сън се спъва в килима, ядосва му се и ругае: „Мамка ти“. Веднага обяснете, че това е неприлична дума. Не трябва да я казва. Толкова, кратко и ясно. 

По-добре не продължавайте и не давайте съвети. Но ако все пак следвате теорията, че ругатните освобождават от стреса, подскажете какво да направи. Например да каже: „Лош килим“. Заместването с един от препоръчваните възпитателни подходи – едно забранявате, друго посочвате като допустимо.

Дъщеря ви произнася „По дяволите“ толкова прочувствено и артистично, че няма съмнение кой е първоизточникът на заразата. Заявете, че във вашето семейство такива думи не се употребяват. И бъдете готови с отговор на въпроса „А защо така казват по телевизията“.

Каквото и да правите, детето ще научи ругатни и неприлични думи. Вие пък трябва да го научите да контролира употребата им.

Според специалистите ругатните наистина облекчават напрежението, при тях обаче акто при всяка друга човешка дейност има преценка, не безсъзнателност. Ругатнята идва на езика сякаш инстинктивно, но това не значи, че човек може да я остави да излезе просто ей така. Допустимо е да изрече примерно „по дяволите“, за да изпусне парата, когато никой не го чува. Няма да го помислят за възпитан човек, ако не се сдържи пред свидетели. А съвсем недопустимо е да кажеш някому „Мамка ти“.

Проблемът е, че преценката е трудна в ранна възраст, колкото и да обясняват родителите. Точно за това предпочитат да забранят псувните, вместо с ужас да чуят как наследникът им ги реди публично.

Ема Бърн обаче смята, че не е правилно семейството да се опитва да държи детето настрана от грубия език, докато порасне достатъчно, за да прецени кога е допустимо да го ползва. Според невробиоложката това пречи на социалното му развитие.

Говорете на детето
Говорете на детето

Когато децата знаят значението на ругатните, разбират по-добре езика, изтъква тя. Вярно, че псувните са отделна част от езика и много често са идиоми – т. е. изрази с преносно значение. Когато децата познават идиомите, в това число и вулгарните, както и жаргона, наистина разбират по-добре родния си език. 

Отговорност на родителите е да разберат, че възпитаният човек не си позволява да псува дори безадресно, когато някой ще го чуе. Още по-малко пък да обижда друг човек с ругатни. Ема Бърн изрично подчертава това в теорията си.

„Ако често обсъждаме с детето защо хората псуват, тези думи не само ще бъдат демистифицирани, но и ще обясним емоциите на онези, които ги използват. Така ще му помогнем да си изгради толкова важната теория за съзнанието. То трябва да научи как псуването се отразява на другите“, обяснява невробиоложката.

Всъщност това е доста важен момент в нейната теория. Тя не казва, че родителите трябва да толерират грубия език, колкото и той да носи облекчение в кризисни моменти. Нито призовава мама и татко да се правят, че не чуват какви ги ръси детето им. Бърн набляга на факта, че псувните не бива да бъдат тема табу – върху тях да се постави забрана без обяснения. Тя настоява и за мръсотиите да важи основният принцип на възпитанието, че правилата трябва да бъдат разбрани, за да бъдат спазвани.

Е, няма да вие лесно да обясните на 4-годишния си син тънката разлика между „ега си“ и „е.а си“ и други подобни, но кой друг да го направи, ако не вие.

Често може да забележите, че детето употребява думи, на които не знае значението, но отлично е схванало контекста, че са обидни. Изобщо не е смешно, че малката ви дъщеря нарича братовчедка си „педераст„, като се карат коя да играе с куклата. Обяснете внимателно, за да не създавате и непоносимост на сексуална основа.

Може би ви се струва рано да възпитавате 4 – 5-годишно дете в политическа коректност, но разбиранията се формират в ранна възраст. Така че е нужно да го просветите по правилния начин какво е това, защо се използва като обида, защо не бива да се използва към никой човек по принцип и към човек с нетрадиционна сексуална ориентация в частност. Трудно е, но се налага за много думи, които детето ще чуе навън и ще донесе в къщи.

Обяснете на детето
Обяснете на детето

Специалистите съветват да не се церемоните с обяснения и да поставите вето за обиди, на които знае значението. Когато синът ви нарича брат си „лайно“ , попитайте на него ще му е приятно ли, ако някой го нарича така, забранете и обявете какво наказание ще наложите при повторна случка.

Мръсните думи, ругатните и жаргонът се изкореняват с твърдост и търпение. Детето ви трябва да разбере, че не изглежда по-голямо и по-интересно, като ги употребява. Просто изглежда невъзпитано.

Между другото при експеримента с ледената вода д-р Ричард Стивънс е установил още нещо, което трябва да ви накара да научите детето как да ограничи неприличните изрази.

Ако човек често използва груб език, в екстремни ситуации естествените обезболяващи процеси в организма не се задействат. Мозъкът не отчита нищо необичайно, колкото и да ругае“, пояснява д-р Стивънс

Вие кой подход ще опитате, за да обясните на вашето дете, как да ограничи ругатният език.

Не пропускайте да видите и ⤵️
6 ефективни начина да възпитаме децата си
Как да възпитаваме децата си според тяхната зодия
Как да общуваме с децата си
Ба-гуа, децата и новите идеи
Как да научите детето да спи само в стаята си

Back to top button