Симеоновден

Симеоновден

На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, ‘началото на индикта‘.

Празникът се свързва и с паметта на свети Симеон Стълпник.

Дата на която се празнува имения ден

Симеоновден отбелязваме на 01 септември 2025г., (понеделник).

На Симеоновден празнуват имената (именници)

МАРТА, СИМА, СИМЕОН, СИМО, СИМЕ, СИМОН, СИМОНА, МОНА, МОНИКА, МОНО, МОНЧО, МОНЬО

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Описание на именния ден

Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.

Там умира на 103 години.

При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, „си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони”

Празникът е известен и с обичая полазване (Летен полазник) – всички в къщата следят за първия влязъл в къщата – ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.

В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година.

В Пиринско се гадае каква ще езимата.

В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник.

В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер.

Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.

Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.

Пожелания за Симеоновден

От векове най-големият стремеж на хората е да се прослави името и рода им. Носи с гордост красивото си име, което се предава от поколения в рода и не спирай да защитаваш само благородни каузи в живота си. От сърце ти пожелавам: Честит имен ден, Симеоне!

Честит Симеоновден! На този хубав празничен ден ти отправям пожелания за берекет, сплотено семейство и много успехи в това, с което си се захванал.

Честит празник! В деня на летния полазник ти желаем много светлина да носи името ти, да е пълна кошницата ти с богата реколта от здраве, късмет и наздравици с приятели!

Днес за Марта и за Симеон празничен ще има тон. В чест на името им свято, нека е в сърце им лято, нека благодат пожънат, и от тях да си замине всичко лошо и да дойде най-желаният късмет!

👉 Вижте пълната колекция Пожелания за Симеоновден

Обичаи

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома„.

В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.

Коли се курбан (петле или кокошка), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.

Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо.

Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба.

Традиции

Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година.

После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата.

После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова – прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. И червено яйце в шиника слага, скътано от Великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.

Поверия за Симеоновден

Стопанките обикалят три пъти впрегнатите каруци и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. Някъде изсипват котел с мълчана вода или поставят слама, покрита с червена престилка и др.

В части от Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за „курбан на Свети Симеон“, след което подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница. След това тя отваря широко портите и го изпраща тържествено, като ги оставя така или докато той стигне на нивата или докато се завърне в къщи.

👉 Вижте всички поверия за Симеоновден

Вътрешни препратки

Външни препратки

Съновникът

Не пропускайте да видите и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на дете
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже