Какви са традициите за коледния бъдник?
В днешно време традицията на коледния бъдник е позабравена и не се практикува, особено в големите градове. Затова нека ви припомним за нея.
Бъдникът е един от символите на Коледните празници. Среща се още под наименованието бъдняк, коладник (Североизточна и Източна България), бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор (Западна България).

Той представлява голямо парче дърво, отсечен ствол, който се поставя в огнището и се запалва на Бъдни вечер. Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чийто огън се поддържа през цялата нощ.
Най-често се отсича дъбово, брястово или крушово дърво.
Мъжът в къщата е този, който има отговорната задача да избере подходящото дърво. Обикновено това е най-младият мъж в семейството.
Нерядко всички мъже в селото се събират на Игнажден (20 декември) и организират дружини. Те заедно отсичат своя бъдник и го отнасят у дома.
Задължението да се подбере най-подходящото дърво не е леко, тъй като бъдникът е много важна част от празника.
Поверието гласи, че след отсичането си стволът не бива да докосва земята.
Пробива се специална дупка, в която се сипва вино или пък тамян. Това е обичаят, наречен миросване.
Миросването на Бъдника е съпроводено от специални обредни песни за дървото, по което ще слезе от небето Млада Бога, изпълнявани от момци в дома. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.
Запалването е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Бъдникът трябва да гори цяла нощ, а на сутринта въглените се загасят с вино.
Внасяйки го вкъщи, момъкът пита останалите от семейството: „Славите ли Млада бога?“, а те трябва да отговорят: „Славим, славим, добре дошъл!“. Стопанинът завършва с: „Аз вкъщи и Бог с мене!“.
По горенето на бъдника се гадае – ако гори буйно и пръска искри, това се смята като знак за богата реколта. Изгорелият и изпепелен докрай Бъдник предвещава добро, а недогорелият и почернял Бъдник – зло. На необгорените съчки, въглените и пепелта от Бъдника се приписва магическа сила.

Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя – Иисус Христос.
Въглените и пепелта се използват през цялата година в народолечебни дейности. Угаснал въглен от бъднивечерски огън, горял извън селото се слага в полога (гнездо за мътене) на кокошките с вярата, че това ще предизвика снасянето на много яйца (у македонските българи и в други райони населени с етнически българи).
Всички действия около Бъдника, отношението към него като към живо същество отразяват неговия странен произход.
Едни свързват запалването на Бъдника с представата за възраждането на Слънцето, други образно виждат в Бъдника световното дърво-посредник между небето и Земята, като дърво на живота, носител на плодородие.
Несъмнено сложният образ и значение на Бъдника отразява характерни представи от народните вярвания и е свързано с идеята за плодородие, с важно значение в конкретния календарен момент на зимното слънцестоене – зимния слънцеповрат.
Днес горенето на Бъдника е отпаднало от бита на някои райони на страната, но обичаят и ритуалите свързани с него трябва да се запазят за бъдните поколения.
Трапезата за празника Продукти: сушени чушки, сварен зрял боб, кисело зеле, лук, червен пипер... Мека постна пита с мая, без яйца, мляко и масло, с монета, скрита в тестото. Украсява се с плетеници от тесто и се чупи на трапезата. Гъста постна разядка от печени червени чушки, орехи, чесън и зехтин, с лека киселинка от оцет. Маже се на хляб или питка.
Какво да сготвим за Бъдни вечер

Пълнени чушки с боб и кисело зеле


Постна пита с паричка
Трудност: ЛеснаРазядка от печени чушки и орехи
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.