Велика събота – страстна седмица

Велика събота, известна още като Страстна събота, е един от най-значимите дни в християнския календар. Тя е шестият и последен ден от Страстната седмица, който предшества великия празник Великден. Този ден е изпълнен с дълбок религиозен смисъл, богати традиции и обичаи, които християните по целия свят спазват с голямо благоговение.

Религиозно значение

Според християнската традиция, на Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Исус Христос и неговото слизане в ада. След като на Разпети петък Христос бил разпнат на хълма Голгота, неговите ученици Йосиф и Никодим снели тялото му от кръста. Те обвили пречистото тяло Господне в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Църквата прославя Велика събота като най-благословения седми ден, в чието навечерие Христос възкръсва. Според Евангелието, тялото на Месията все още лежи в каменния саркофаг и той не е възкръснал. Първосвещениците и фарисеите, които били чули за предсказанието на Христос за неговото възкресение, поискали от Пилат Понтийски стража, която да пази гроба на Спасителя.

Традиции и обичаи

Подготовка за Великден

Велика събота е последният ден от Великия пост, затова от сутринта се приготвят ястията за празничната трапеза. Според традицията, на празника трябва да има поне 12 ястия на масата, колкото са Апостолите на Иисус Христос. Това е и последният ден, в който могат да се боядисват Великденски яйца.
На този ден се правят последните приготовления за празника. Почиства се къщата, месят се великденските погачи с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата, както и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече.

Почитане на починалите

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гроба на починали близки. На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Това е ден за отдаване на почит към починалите.
Нощно богослужение
Най-знаковата традиция в този ден е, че в полунощ пред църквата се събират миряни и вярващи, защото започва религиозното шествие около храма. Това е своеобразна възстановка на обиколката, която правят Христовите ученици, които обикалят около пещерата и търсят тялото на Исус Христос.
В църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ храмът се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите “Христос Воскресе!”, а хората отвръщат с “Воистина Воскресе!”. Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си.
Пламъчето на запалената свещ символизира надеждата, че всъщност Божият син е в рая, както и вярата в Неговата сила. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели.

Народни вярвания

Според народните вярвания, черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и други. Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът.
Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет. Първото червено яйце се поставя под иконата и престоява там до следващия Великден, а с второто се мажат бузките и челата на децата в къщата, за да са здрави и засмени през цялата година.

В Йерусалим, където е разпнат Иисус Христос, всяка година в деня на Великата събота се извършва спускането на Благодатния огън. Това е знамение, което предвещава, че ще има много години пред нас, защото според поверията годината, в която Благодатния огън не слезе на Земята, ще бъде последната година за човечеството преди Страшния съд.
Велика събота е ден, изпълнен с дълбок смисъл, който ни подготвя за радостта от Възкресението на следващия ден – Великден, когато цялото християнско семейство ликува и празнува Възкресението на Спасителя.