Великден

Великден 2027

Най-големият християнски и народен пролетен празник Великден е с непостоянна дата, това означава, че всяка година именниците на Великден празнуват на различна дата. По-интересното при тях е, че могат три дни да посрещат гости и да получ§§ават подаръци и поздравления. Великден се движи от 4 април до 8 май.

Дата на именния ден

Великден отбелязваме на 2 май 2027 г. (неделя).

Именници

Велиан, Велиана, Велизар, Велизара, Велик, Велика, Велико, Велимир, Велимира, Велин, Велина, Велислав, Величка, Величко, Вичо, Паскал, Паскалина, Паско

Смята се, че Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.

Всичко за Великден

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката му с лунния календар, последният е подвижен празник, затова и Великден променя датата си, винаги след деня на пролетното равноденствие.

Определяне на датата на Великден

Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват празника според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.

Защо обикаляме църквата в пулонощ на Великден

Малцина знаят, че църквата се обикаля не само в нощта на Великден, но и на Разпети петък.

Обикалянето на църквата в петък срещу събота е процесия. Идеята й е да се извърши богослужението извън храма. Тя изразява погребално шествие.

В събота точно в полунощ църквата се обикаля за здраве. Вървим със свещ в ръка три пъти около храма, защото число три е израз на света троица.

Седмица на страданията

Страстната седмица /наречена още Седмицата на страданията/ е последната седмица от живота на Исус Христос и последната седмица на Великия пост. Всеки ден от нея се нарича Велик – Велики Понеделник, Велики Вторник и т.н.

Тази седмица завършва с Великден.

Богослужение на Великден

Великденското тържествено богослужение започва в събота вечер, преди полунощ и след приемането на благодатния огън от свещеника той обявява Възкресението с думите

„Христос Воскресе!“

а християните отговарят:

„Воистину Воскресе!“

Твърди се, че всяка година у нас се носи свещен огън от Божи гроб.

Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него.

Със запалената свещ, се обикаля църквата три пъти за здраве и щастие на цялото семейство, след което всеки я отнася до дома си, където обикаляйки всички стаи, произнася молитва към Господ да го пази.

Великденският огън съществува като светска традиция от XVI век, но произхожда още от предхристиянските обичаи през ранната бронзова и желязна епоха.

Този голям християнски празник е свързан с определена символика, а именно: боядисването на яйца, месенето на козунак, великденското агне, великденския заек.

Великденското яйце

Най-важният символ на този ден е Великденското яйце. Не е известно кога за пръв път започват да боядисват яйца. От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената, виждат в него символ на пречистването, прераждането и новото начало.

Според археологически данни, яйца се боядисват и даряват още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Самата поява на боядисани яйца е свързана с необходимостта да се съхранят по-дълго време, защото при варенето яйцата стават по-трайни. За да могат да ги различат от суровите, във врящата вода са слагани различни билки, които ги оцветяват.

Според християнските предания, първото великденско яйце е свързано с името на Св. Мария Магдалена.

Когато отива в Рим, за да се срещне с император Тиберий, възмутена от Пилат Понтийски, тя му дарява яйце, обагрено в червено – символ както на Христовата кръв, така и на Христовата любов към хората, с думите: „Христос Воскресе!“. За изненада на присъстващите, императорът отговоря: „Воистину Воскресе!“.

Оттогава навлиза обичаят на Великден, християните да си подаряват боядисани в червено яйца. Постепенно започват да се използват и други цветове.

Именно с яйцето е свързано самото название на празника при някои народи, например при германците – Остерн, от името на англосаксонската богиня на пролетта Остара /Eostre/, на която в миналото са принасяни в жертва великденски яйца / при англичаните Истър, от името на същата богиня на английски/.

Обредни хлябове и козунаци

Някога преди появата на козунаците, за Великден са приготвяни така наречените обредни хлябове – пити, украсени с оплетени елементи, с отредени 5 места в тях за червените яйца, по едно в четирите края и едно в средата.

Историята на великденските козунаци датира преди повече от три века. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар омесва първия козунак за празника и поставя началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.

Според изследователи на българското възраждане, за първи път по нашите земи, козунак в съвременния му вид се появява в Шумен в средата на XIX в.

Великденското агне

Изключително важен великденски символ е и агнето. То олицетворява Иисус, който е представен в христианската традиция като божии агнец, освен това, то се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Този ден някога е бил празник на пастирите, които колели младо агне.

Оттук се разпространява и понятието „Великденско агне“.

Великденския заек

Популярният в римо-католическия свят култ към Великденския заек, символ на плодовитостта и изобилието, има езически произход и съдържание. Предполага се, че заекът по погрешка е станал предвестник на Великден.

Разказва се за един хлебар, който в опита си да опече великденско агне от тесто, заприличва на заек. Традицията на Великденския заек е от езически времена, когато хората принасят и зайци в жертва на Eostre.

За първи път той се споменава в немска приказка от XIX век, където крие в градината шарени яйца от децата. Днес той е част от Великденския празник при католиците, а в последните години навлиза и в нашия празник в шоколадов вариант.

Именници

Велиан, Велиана, Велизар, Велизара, Велик, Велика, Велико, Велимир, Велимира, Велин, Велина, Велислав, Величка, Величко, Вичо, Паскал, Паскалина, Паско

Описание на именния ден

Интересното е, че събитията на Великден се случват около еврейския празник Пасха. Пасхата също е свързана с лунния календар и подобно на Великден всяка година променя датата си, но има правило, според което той не може да се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около него.

Принципът на определяне води началото си от Първия вселенски събор през 325 година и се приема, че се празнува от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие.

Разминаването в датите, на които католици и православни честват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.

Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината.

Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка.

В деня на Възкресение Христово, наречен Велик заради чудото на вечния живот, празник имат и много именници.

Празникът всъщност е три дни, което предполага 3-дневни веселия.

На Великден празнуват всички чийто имена произтичат от „велик“, какъвто е и всеки един от дните през тази седмица.

Ако се казваш Паскал също имаш имен ден на Великден. Паскал идва от латинското pascha и се превежда Възкресение.

Също така на днешния ден младоженците ходят на гости на кумовете, на родителите си и на девера си (братът на съпруга).

Седмицата преди празника се нарича Велика/Страстна седмица:
Велики Понеделник
Велики вторник
Велика сряда
Велики четвъртък
Велики петък
Велика събота

Пожелания за Великден

👉 Вижте пълната колекция Пожелания за Великден

Традиции и трапеза за Великден

Чукане с яйца

Боренето на яйцата Боренето с яйца е основен момент в българската великденска традиция. В “чукането с яйца” всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година.

Всички се „чукат“ с червени и шарени яйца. Това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.

Нови дрехи

На Великден се обличат нови дрехи. Тази традиция символизира възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово. Обикалянето на църква на връх Възкресение Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.

Обикалянето църквата

При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Всяка година българските владици носят свещен огън от Божи гроб.

Това е огънят, който се самозаплава в храма там. В началото няма топлина в, но след като погори малко, става истински топъл огън. Този свят огън се разнася по всички църкви и точно в 12, след като приключи тържествената церемония, попът изнася свещ, запалена с този огън.

Всеки може да си вземе частичка от него. Със запалента свещ, църквата се обикаля три пъти за здраве и щастие.

След като човек се прибере в дома си, със същата свещ в ръка се обикалят всички стаи, с молитва към Господ да пази този дом. Накрая свещичката се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря. На Великден се поздравяваме с думите

„Христос возкресе!“

и в отговор очакваме да чуем

„Воистина возкресе!“

Трапеза

Трапезата трябва да е богата и красиво украсена. На нея присъстват боядисаните пъстри великденски яйца и козунаците. В много части на страната е прието по Великден да се приготвя агнешко месо.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (като колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура.

Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати“, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи традиционният празничен кравай.

А защо агнешкото е също един от важните компоненти на празничните обичаи? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението, той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света.

Легендата разказва, че дори и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, за да го запазят цял като жив агнец. По обичай може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.

👉 Пълна информация за традиции и обичаи за Великден

Поверия за Великден

Според поверието, минути преди настъпването на Великден всяка отправена молитва за любовно щастие се сбъдва!

Някои от тях са добре познати, други ще ви изненадат! Интересни, закачливи, спорни – празнични поверия, които е добре да знаем.

Първото боядисано яйце за Великден трябва да е червено. С него се прави кръстен знак върху челото на всички членове от семейството, като се започва от най-малкия. След това се поставя пред иконата в дома и след една година, на Велики четвъртък, се изнася в двора и се счупва.

Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година.

👉 Вижте всички Поверия за Великден

Вътрешни препратки

Външни препратки

Wikipedia
Православието
Съновникът