Какво се прави на Архангелова задушница

Сутринта: службата и бележката с имената

Денят започва в църквата. След съботната литургия се отслужва обща панихида за всички починали. Преди нея близките оставят бележка с малките имена на покойниците от рода, за да ги спомене свещеникът. Пише се по едно име на ред, без фамилии и без звания – „Иван, Мария, Георги“. В нея се вписват кръстени православни християни; за останалите човек се моли сам, наум.

В храма се носят свещи, варено жито, хляб и малко вино. Житото и хлябът се оставят на масата за помен, за да бъдат благословени. Свещите за починалите се палят на долния свещник с пясък – горният е за живите и за здраве.

На гроба

След службата семейството отива на гробищата. Гробът се почиства от листа и плевели, подреждат се цветя, пали се свещ или кандило и се прекадява с тамян – символ на молитвата, която се издига към Бога. На много места най-възрастната жена полива гроба с малко вино. Това е стар народен обичай; Църквата не го изисква, а поставя на първо място молитвата.

Прочетете молитва за упокой – на глас или наум, кратка или по-дълга. Един от най-често четените текстове е в статията Архангелова задушница. Ако не знаете молитва, достатъчно е да споменете имената и да кажете „Бог да прости“.

Какво се раздава и как

Помен се дава с това, което домът може да приготви. Най-често това са:

Ръце подават чашка варено жито, а до нея са приготвени ябълка и парче хляб — Житото, хлябът и плодовете се раздават на живите с думите „Бог да прости“.

варено жито – със захар и счукани орехи, понякога с канела и стафиди;
пита или хляб, нарязани на парчета;
вино в малки чашки или бутилка за споделяне;
есенни плодове – ябълки, круши, грозде, дюли;
сладки и бонбони, по желание и свещ към подаянието.

Раздава се на близките, на хората около съседните гробове и пред храма. Който подава, казва „Бог да прости“, а който получи, отговаря със същите думи и назовава починалия, ако знае името му. Подаянието има един смисъл: този, който го приеме, да се помоли за душата.

Какво не се прави на задушница

Храна не се оставя на гроба. Поменът е за живите, които да споменат покойника с добро. Оставеното на гроба отива при птиците и бездомните животни и цапа гробищата.
Не е ден за тържества. Ако имате семеен празник наблизо, изместете го в друг ден.
Не се спори и не се говори лошо за починалите. Народът вярва, че на задушница душите са близо до своите, затова в дома се говори тихо и с благодарност.
Не се пропуска поменът, ако сте далеч. Запалете свещ в най-близкия храм, дайте бележка с имената и раздайте нещо на хората около вас – помен не се прави само на гроба.

Вечерта у дома

Семейството сяда на обща трапеза. Първо се опитва от житото. В някои краища първата хапка хляб и първата глътка вино се отделят на края на масата „за душите“. Ястията са обикновени, домашни – чорба, яхния, печено, пита. Съботата не е постен ден, а Коледните пости започват чак на 15 ноември, затова на масата може да има и месо.

Ако през нощта сънувате починал близък, не се тревожете: това е част от спомена. Какво се вярва, че означават такива сънища, ще намерите в статията Мъртви хора в сънищата (sanovnikat.com, отваря се в нов раздел).

На другия ден е Архангеловден

Още на следващата сутрин идва Архангеловден – голям имен ден за Михаил, Ангел, Гаврил и много други имена. В народната вяра Архангел Михаил е този, който взима душите, затова поменът и празникът стоят един до друг. Какво се прави на самия празник, вижте в Какво се прави на Архангеловден.

Всички дати на задушниците за годината са в Задушници през 2026 г., а общите правила за помен – в Какво се прави на задушница. Идеи за житото и питките има в Какво да приготвим за задушница?