Обичаи и храна за Сирни заговезни

Сирни заговезни – обичаи и храна

Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, в неделя, се отбелязва празникът Сирни заговезни. С него се поставя началото на най-продължителния през годината пост, траещ до Възкресение Христово.

Празникът е известен още с имената Сирни поклади, Сирница, Прочка, Пустовете, Прошчани поклади.

Обичаи за Сирни заговезни

Няколко са основните обичаи на този ден, който до вечерта преминава в посещения на младите у роднини, кумове и близки. Те носят със себе си вино, баница и влизайки, целуват ръка и искат прошка за евентуално нанесена обида през годината. Задължителният отговор е „Просто да ти е“.

Преди да настьпи времето на празничната трапеза, съществува обичай да се палят огньове, известни под имената олелия, орадия, урбалки, сирница. Огъня палят момчета и ергени и когато попрегори, го прескачат за здраве, против бълхи. Това прескачане се съпровожда с изричането на римувани, често цинични стихове. Стремежът е огънят да е с висок пламък и да осветява надалече, защото се вярва, че докъдето достига светлината му, дотам през лятото няма да падне градушка.

В районите на Софийско и Кюстендилско вместо от огън връзват и запалват слама, поставена в разцепения край на пръчка, която въртят около cebe си. Наричат тази пръчка оратник, рукла, оруглица /Панагюрско, Троянско/, фенер /Пазарджишко/.

Стрели, чавги, сесамници се наричат в Добруджа, Тракия и Родопите запалваните от ергени и момчета и хвърляни към селото стрели от дърво, на единия край на които има „уши“, придаващи въртеливо движение. Хвърлянето на стрелите е придружено с благоножелания за плодородие и здраве.

В някои области на страната се пали кош, пълен със слама, или накатранен толум, но винаги на високо място, за да осветява надалеч.

Вечерта на Сирни заговезни се отбелязва със специална трапеза с определени храни. Преди да започне храненето, домашните се опрощават. Масата е наредена от жените стопанки, които са приготвили храната през деня. Тя се състои от млечни храни сирене, баница, масло и риба, орехови ядки, яйца, халва.

Особен обичай е така нареченото хамкане, ласкане. На конец, спуснат от тавана, се завръзват последователно халва и сварено и обелено яйце или въглен. Конецът се залюлява в кръг, а всички се стремят да хванат с уста завързаното на края му.

Въгленът и яйцето се запазват и използват при болест, а горенето на конеца, който се запалва след хамкането, се гадае за здраве.

В районите на Източна Тракия и някои области на Родопите и Добруджа е познат обичаят на кукерските игри. В Родопската област, облечени в кожи и с начернени лица, обикалят домовете и благославят за здраве и плодородие „старци“, „бабугери“. В Средногорието тези маскирани карнавални дружини се наричат старчинари, джамали.

В Силистренско, Хасковско, Бургаско, Ямболско в понеделника след Сирни заговезни или през седмицата преди него обикалят кукерите. Те ca организирани в кукерски дружини мъже, главно ергени. Облечени са в кожи с козината навън, с маски на главата си, с окачени на кръста звънци и с дървен фалос в ръка. Те държат прът с кърпа на края му и дървени саби.

В дружината има кукер-водач, наричан „хаджия“, и „баба“, „кукерска булка„, „цар“. „Бабата“ е облечена в парцаливи дрехи и носи парцалено бебе. Двама или четирима от кукерите са „харачари“- носят синджир и когато обикалят, ловят хора, които „не са си платили данъците“.

Кукерската дружина обикаля всички домове, пожелавайки здраве, сценки, гони с фалоса бездетни жени, а накрая получава подаръци – храни от домакините. След обиколката кукерите се събират на площада и избраният за „цар“- добър стопанин или баща първо мъжко дете, впряга в рало кукерите и символично изорава някои области, качен то публично обвинява някой, койтое откраднал или лъгал или не е помогнал в труден момент. Накрая той търкулва крината и ако тя се обърне с отвора нагоре, всички се радват, защото вярват, че това означава стопанско благополучие през годината.

Празникът завършва в някои райони със символичното убиване на „царя“ и неговото възкръсване. Това става с кросно от стан.