Хелоуин – Вси светии 31.10 се отбелязва на 31 октомври 2026 г.
Хелоуин – Вси светии 31.10
Хелоуин се чества всяка година на 31 октомври, а корените му са европейски, не американски. Празникът произлиза от древния келтски фестивал Самхейн, на който хората палели огньове и обличали костюми, за да отблъснат духовете.
🎃 Ето и кратко видео с информация за Хелоуин ⤵️
https://youtu.be/4ZESKWiUQpI
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
През VIII век папа Григорий III определя 1 ноември за ден на всички светии и новият празник бързо поема част от обичаите на Самхейн. Вечерта преди него става известна като All Hallows’ Eve – оттам и днешното Halloween.
тиквени фенери
Самхейн – келтската нова година
Преди около 2000 години келтите, живели по земите на днешните Ирландия, Обединеното кралство и Северна Франция, посрещали новата си година на 1 ноември.
Датата бележи края на лятото и на жътвата и началото на тъмната студена половина от годината – време, което в тяхната представа било свързано със смъртта. Вярвало се, че в нощта срещу нова година, 31 октомври, границата между света на живите и на мъртвите изтънява и духовете се връщат на земята.
Освен че вредели на реколтата, тези духове имали и полза: според вярването присъствието им улеснявало друидите – келтските жреци – да предсказват бъдещето. За общност, чието оцеляване зависело изцяло от природата, такава прогноза била важен източник на спокойствие преди дългата зима.
За празника друидите наклаждали огромен свещен огън, в който изгаряли реколта и животни като жертва към божествата. Хората се събирали около него в костюми – обикновено животински глави и кожи – и се опитвали да разчетат съдбата си.
Когато празненството свършвало, всяко семейство запалвало отново домашното си огнище, което било изгасено същата вечер, с огън, взет от свещената клада – за защита през идващата зима.
костюми
Какво добавят римляните
От 43 г. сл. Хр. Римската империя завладява по-голямата част от келтските земи и ги управлява близо четири столетия. През това време два римски празника се сливат със Самхейн.
Първият е Фералия – ден в края на октомври, в който римляните почитали паметта на мъртвите.
Вторият е празникът на Помона, римската богиня на плодовете и дърветата. Неин символ е ябълката – и точно оттам най-вероятно идва играта с ловене на ябълки във вода, която се играе на Хелоуин и до днес.
Ден на Вси светии и Ден на душите
На 13 май 609 г. папа Бонифаций IV освещава Пантеона в Рим в чест на всички християнски мъченици и така се появява Денят на всички светии в Западната църква. По-късно папа Григорий III разширява празника, за да включва не само мъчениците, а всички светци, и го премества от 13 май на 1 ноември.
От IX век християнството навлиза трайно в келтските земи и постепенно измества старите ритуали. Около 1000 г. сл. Хр. църквата обявява 2 ноември за Ден на всички души – ден за помен на мъртвите.
Смята се, че това е бил съзнателен опит келтският празник на мъртвите да бъде заменен с църковен. Денят на душите обаче се празнувал по същия начин като Самхейн: с големи огньове, шествия и костюми на светци, ангели и дяволи.
Средноанглийското име на 1 ноември е Alholowmesse – деня на Вси светии. Вечерта преди него, старата нощ на Самхейн, започва да се нарича All-Hallows Eve, а после просто Halloween.
Как Хелоуин стига до Америка
В колониална Нова Англия празникът почти отсъства – строгите протестантски вярвания там не го допускат. В Мериленд и южните колонии обаче се среща често.
Американската версия се появява, когато обичаите на различните европейски етнически групи се смесват помежду си и с тези на индианците. Първите чествания са „play parties“ – публични събирания по повод жътвата, на които съседите разказвали истории за мъртвите, предсказвали си бъдещето, танцували и пеели. Към тях бързо се прибавят историите за духове и всякакъв вид пакости.
Към средата на XIX век есенното честване вече е широко разпространено, но все още не е национален празник. Това се променя през втората половина на века, когато Америка е залята от нова емиграционна вълна – и най-вече от милионите ирландци, които донасят празника със себе си.
хелоуин в америка
„Пакост или лакомство“
Заемайки ирландска и английска традиция, американците започват да се обличат в костюми и да обикалят от къща на къща, искайки пари или храна. Така се ражда trick or treat – „пакост или лакомство“.
Обичаят обаче е много по-стар. Той води началото си от шествията за Деня на душите в Англия, където бедните обикаляли и просели храна, а семействата им давали сладкиши, наречени „кексчета за душата“. В замяна бедните обещавали да се молят за умрелите близки на дарителя.
Църквата насърчавала тази практика – наричана „даване на душа“ – именно защото заменяла по-стария обичай пред вратата да се оставя храна и вино за странстващите духове. С времето обикалянето преминало към децата.
Защо се носят маски
Традицията с костюмите има същия корен. Преди столетия зимата била плашещо време: запасите намалявали, дните били къси, а тъмнината – истинска заплаха.
На Хелоуин, когато духовете слизали на земята, хората вярвали, че могат да ги срещнат, ако излязат от дома си. Затова слагали маски, когато излизали по тъмно – за да ги вземат духовете за свои и да ги подминат.
По същата логика пред външната врата оставяли купи с храна: за да омилостивят духовете и да ги задържат отвън.
От вандализъм към детски празник
През втората половина на XIX век в Америка се надига движение празникът да се насочи към общността и съседските събирания, вместо към призраци, пакости и вещици. В началото на XX век вече се организират тържества и за деца, и за възрастни, съсредоточени върху игри, храна и костюми.
Вестниците и обществените лидери насърчавали родителите да махнат всичко „страшно“ и „гротескно“ от празника. Заради тези усилия Хелоуин до голяма степен губи свръхестествения и религиозния си характер.
парти за хелоуин
През 20-те и 30-те години на XX век празникът вече е светски и общностен, с паради и градски чествания. Въпреки усилията на училищата и общините обаче вандализмът също пуска корени.
След 1950 г. кметовете успяват да го ограничат и Хелоуин окончателно се превръща в детски празник. Въпреки бума на новородени през 50-те, честванията се местят от градските центрове към класната стая и дома, където по-лесно могат да бъдат контролирани.
Между 1920 и 1950 г. се възражда и старата практика „пакост или лакомство“ – евтин начин цялата общност да участва. Логиката е проста: семейството, което даде лакомство на съседските деца, се предпазва от пакост.
Днес Хелоуин е вторият по обем търговски празник в САЩ след Коледа, а близо една четвърт от всички бонбони, продадени в страната за година, се купуват за него.
Черни котки и счупени огледала
Хелоуин винаги е бил празник на мистерията, магията и суеверията. Започва като келтски празник за края на лятото, в който хората се чувствали особено близо до починалите си близки. За тези приятелски настроени духове оставяли място на масата, слагали лакомства на стълбите пред вратата и палели свещи, за да им покажат пътя обратно.
черни котки
Днес духовете на Хелоуин се възприемат по-скоро като застрашителни, а с тях и обичаите. Избягваме кръстопътища и черни котки от страх, че носят лош късмет – представа, която идва от Средновековието, когато се вярвало, че вещиците се превръщат в черни котки, за да не бъдат разпознати.
По същия начин не минаваме под стълба. Обяснението може да идва от древните египтяни, които смятали триъгълника за свещен – или просто от факта, че да стоиш под стълба е опасно. А около Хелоуин особено старателно избягваме счупени огледала, пукнатини в паважа и разсипана сол.
Гадания за женитба
Голяма част от забравените обичаи на празника гледат не назад към мъртвите, а напред – и са изцяло за живите. По-точно за младите жени и за това кой ще им бъде съпруг.
хелоуин и тикви
Ирландия, XVIII век. Готвачката, изпълняваща и ролята на сватовница, заравяла пръстен в картофеното пюре за Хелоуин с надеждата, че който го намери, ще срещне истинската любов.
Шотландия. Девойката наричала по един лешник на всеки от кандидатите си и ги хвърляла в камината. Онзи, който изгори до пепел, без да се пръсне, сочел бъдещия съпруг. В други версии на поверието е точно обратното: изгорелият лешник значи любов, която няма да издържи.
Сънят. Ако млада жена изяде сладка смес от орехи, лешници и индийско орехче преди лягане в нощта срещу Хелоуин, ще сънува бъдещия си съпруг.
Обелките. Хвърляли ябълкова обелка през рамо с надеждата тя да падне във формата на инициалите на бъдещия съпруг. Взирали се в яйчни жълтъци, пуснати в купа с вода. Заставали пред огледало в затъмнена стая със свещ в ръка и гледали през рамо, за да зърнат лицето му.
Състезанията. На някои партита за Хелоуин първият гост, намерил обелка от кестен, щял пръв да се ожени; другаде тази чест се падала на онзи, който най-успешно лови ябълки във вода.
В крайна сметка – независимо дали търсим романтичен съвет, или се пазим от седем години лош късмет – всяко от тези суеверия разчита на добрата воля на същите „духове“, чието присъствие древните келти усещали толкова силно.
🎃 Още за Хелоуин:
Историята на Хелоуин
