Бъдни вечер

Бъдни Вечер се отбелязва на 24 декември 2026 г.

Бъдни Вечер – светъл празник

24 декември е вечерта, с която свършва 40-дневният пост и започва Коледа. Бъдни вечер е празник на дома и на огнището, но и на починалите предци – в народното разбиране те също сядат на трапезата.

Според преданието именно в тази нощ започват родилните мъки на Дева Мария и настъпва Христовото рождение. Затова семейството се събира в очакване – раждането на Иисус Христос ще бъде обявено чак на сутринта.

Бъдни Вечер – светъл празник

В различните краища денят се нарича „Малка Коледа„, „Суха Коледа„, „Детешка Коледа„, а по-рядко „Мали Божич“ и „Крачун„.

Трапезата

Всички ястия са постни, а броят им задължително е нечетен – 7, 9 или 11. На масата се редят варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи, плодове и обреден хляб.

Изборът не е случаен: предпочитат се храни, които при готвене набъбват – боб, жито, ориз, – защото трябва да „нарасне“ и берекетът.

Обредният хляб се разчупва по строг ред. Първото парче се оставя за Богородица и за починалите, второто – за къщата, а следващите се раздават на всеки от семейството според възрастта, като не се пропускат и домашните животни.

Трапезата не се прибира. Остава сложена през нощта, за да може Бог да дойде и да вечеря.

Под софрата се постила слама – напомняне за витлеемските ясли. Най-възрастният в рода прекадява с тамян къщата и масата и чете молитва. В огнището цяла нощ гори бъдникът – дъбово или крушово дърво, чиято светлина символизира едновременно раждането на Христос и на новото Слънце.

В езическия пласт на празника всичко се върти около същото: от тази нощ денят започва да расте и надвива нощта.

Гадания за годината

Среднощ по домовете тръгват коледарите, а до тогава се гадае – за плодородие, за здраве и за всеки член на семейството поотделно.

Паричката в хляба. Ако сребърната пара се падне в парчето за Богородица или за къщата, годината ще е добра за всички в дома.

Подслушването. Мома или ерген може да узнае името на бъдещия си съпруг, ако успее да стане незабелязано от трапезата и да чуе какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което долови, е името на човека, когото ще срещне още през празниците.

Бръшлянът под възглавницата. Листата от трапезата се слагат под възглавницата – ако на сутринта са свежи и зелени, спалият върху тях ще е здрав през годината.

Въглените зад палешника. Зад широкото желязо на ралото се оставят живи въглени, наречени на различни култури. Сутринта се гледа кои са изгорели: колкото повече пепел, толкова по-голямо ще е плодородието. Почернял, неизгорял въглен е лош знак.

Дванадесетте въглена. Същото се прави и за времето – наричат се 12 въглена за 12-те месеца и пепелта показва кои ще са благоприятни.

Лукът и солта. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук, слага по 2-3 щипки сол в 12 люспи, нарича ги на месеците и ги качва на покрива. Ако до сутринта солта се е стопила, месецът ще е дъждовен и плодороден; ако е останала суха и се е втвърдила – сух и неплодороден.

Орехите. Наречените още на Игнажден орехи се чупят на Бъдни вечер. Цяло, бяло и едро ядро означава здраве и късмет.

Времето по Бъдни вечер

Каквото е времето на Бъдни вечер, такова ще бъде и през юни.

Облачно време обещава добри пролетни култури и повече мед от пчелите – но ако е облачно през целия ден, годината ще е болнава.

Сняг на Бъдни вечер значи, че пчелите ще се роят много. Мъгла значи мъглива година.

Как се внася бъдникът

Бъдникът не е просто дърво за огъня – изборът и внасянето му са отделен обред.

Сече се сутринта на 24 декември от млад мъж, който преди това не е ял. Дървото трябва да е право, здраво и без чепове; предпочитат се дъб, круша или бряст. Отсича се с един замах и не бива да падне на земята – подхваща се, докато е още изправено.

На прага стопанката посипва внасящия с жито. Диалогът е установен: „Славите ли млада Бога?“ – „Славим, славим, добре дошъл!“ Комелът се пробива, в дупката се налива вино и се слага зехтин и тамян, отворът се запушва и мястото се увива с бяло платно.

Гори през цялата нощ. От пепелта после се взима за нивата и за кошера, а недогорялото парче се пази до пролетта – слагат го при първата оран.

Коледарите

Точно в полунощ по домовете тръгват коледарите – само мъже, най-често ергени, водени от опитен „станеник“. Обхождат къщите до изгрев и не бива да бъдат заварени от слънцето по път.

Всяка къща получава своя благословия, изпята и после изговорена. Домакинята дава кравай, а стопанинът – вино и пари за общата торба.

Коледуването приключва с изгрева, а вечерта дружината се събира да раздели събраното. Оттук нататък постът е свършил и започва Коледа.