Българските владетели през вековете

Списък на българските владетели през вековете

Списък на всички български владетели през вековете и до наши дни.

Няма преки данни за титлата на повечето ранни български владетели. Запазеният късен препис на „Именник на българските канове“ използва титлата княз. По аналогия с използваната от Омуртаг и Маламир титла „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) съвременните историци им приписват титлата кан или хан. Самата титлата „кан“ произлизаща от Централна Азия е разпространено най-вече сред монголите и тюрките.

Титла	Име	Династия	Династичен герб	Години на управление	Бележки
Прабългарски племенни вождове
Хан	Авитохол	род Дуло	—	ок.153 – ?
Хан	Ирник (Бел-Кермек/Ернак)	род Дуло	—	455 – 465	Отъждествяван със сина на Атила
Хан	Заберган	род Дуло	—	550 – 562	Кан на кутригурите българи. Наследява трона на аварския каган Кандик
Хаган	Баян	род Дуло	—	562 – 602	Първи хаган на авари и българи. Наследява трона на българския кан Заберган
Владетели на Велика България
Хан, патриций)	Органа	род Дуло	—	602 – 630	Регент на утигурите
Хан	Гостун	род Ерми	—	630 – 632
Хан (патриций)	Кубрат (Курт)	род Дуло	—	632 – 665	Основател на Велика България
Хан	Батбаян (Безмер)	род Дуло	—	665 – 668
Владетели на Първата българска държава
Хан	Аспарух	род Дуло	—	681 – 700	Основател на Дунавска България. Син на кан Кубрат
Хан (кесар)	Тервел (Тривелий)	род Дуло	—	700 – ок. 718	Най-вероятно син на кан Аспарух
Хан	Кормисош (Кормесий)	род Дуло	—	ок. 718 / 738
Хан	Севар	род Дуло	—	738 – 753	Убит от боилите за провизантийска политика
Хан	Винех	род Вокил	—	753 – 760	Убит заедно с рода си за провизантийска политика
Хан	Телец	род Угаин	—	760 – 763	Убит от боилите след военно поражение
Хан	Сабин	род Вокил	—	763 – 765	Детрониран от народен събор за провизантийска политика
Хан	Умор	род Вокил	—	765 – управлява само 40 дни	Свален с бунт, за да не провежда провизантийска политика
Хан	Токту	род Вокил	–	765 – управлява няколко месеца	Детрониран и убит заедно с брат си от провизантийската аристокрация
Хан	Паган	неизвестен род	—	765 – 766	Убит от слугите си за провизантийската си политика
Хан	Телериг	неизвестен род	—	766 – 777
Хан	Кардам	неизвестен род	—	777 – 803
Хан	Крум (Крун)	неизвестен род, може би Дуло	—	803 – 814	Пръв владетел от Крумовата династия
Хан (канасубиги)	Омуртаг	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	814 – 831	Син на кан Крум
Хан (канасубиги)	Маламир	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	831 – 836	Син на кан Омуртаг
Хан	Пресиян I	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	836 – 852	Племенник на кан Маламир
Княз	Борис I (Михаил)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	852 – – 889 – княз	Син на кан Пресиян
Княз	Владимир (Расате)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	889 – 893	Първороден син на княз Борис I
Цар	Симеон I	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	893 – – 927 – василевс на българите и ромеите	Син на княз Борис I и брат на княз Владимир
Цар	Петър I (Свети цар Петър)	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	927 – 969	Син на Симеон I
Цар	Борис II	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	969 – 971	Първороден син на цар Петър I
Колективно наместничество на комитопулите	Давид, , Самуил		—	971 – 977
Цар	Роман	Крумова династия, вероятно част от Дуло	—	977 – 997	Син на цар Петър I, брат на цар Борис II
Цар	Самуил* –	Комитопули,	—	997 – 1014
Цар	Гавраил Радомир*	Комитопули,	—	1014 – 1015	Син на цар Самуил
Цар	Иван Владислав	Комитопули,		1015 –1018	Братовчед на цар Гаврил Радомир
Княз	Пресиян II-Фружин*	Комитопули,	—	1018	Син на цар Иван Владислав
Владетели при въстания срещу византийската власт
Цар	Петър II (Делян)	Комитопули,	—	1040 – 1041	Син на цар Гаврил Радомир
Цар	Петър III (Константин Бодин)	Комитопули,	—	1072
Владетели на Втората българска държава
Цар	Петър IV (Тодор)	Асеневци	—	1185 – 1197
Цар	Иван Асен I (Белгун)	Асеневци	—	1190 – 1196	Брат на цар Петър IV
Цар	Иванко	Асеневци	—	1196	Братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец
Цар	Калоян (Йоаница)	Асеневци	—	1197 – 1207	Брат на царете Асен и Петър
Цар	Борил	Асеневци	—	1207 – 1218	Според някои е узурпатор. Племенник на Асен, Петър и Калоян
Цар	Иван Асен II	Асеневци		1218 – 1241	Син на цар Иван Асен I
Цар	Коломан (Калиман) I Асен	Асеневци	—	1241 – 1246	Регентски съвет
Цар	Михаил II Асен	Асеневци	—	1246 – ок. – 1256 – цар	Регентски съвет, начело с Ирина Комнина; после самостоятелно
Цар	Калиман II	Асеневци	—	1256
Цар	Ростислав Михайлович	тъст на Михаил II Асен		1256 – 1261
Цар	Мицо Асен	Мицо / Асеневци	—	1256 – 1263
Цар	Константин I Асен	Тих / Асеневци	—	1257 – 1277
Император	Яков Светослав	Асеневци	—	1262 – 1276
Цар	Ивайло (по прякор Бърдоквата)	?	—	1278 – 1279
Цар	Иван Асен III	Мицо / Асеневци	—	1279 – 1280	Син на цар Мицо Асен
Цар	Георги I Тертер	Тертеровци		1280 – 1292
Цар	Шишман I	Шишмановци / Асеневци	—	1280 – 1313	Видински деспот, наследник на Асеневци. Обявява се за цар, но признава върховенството на Търново
Цар	Смилец	Смилец		1292 – 1298
Цар	Йоан Смилец	Смилец		1298 – 1300	Регентски съвет, начело с майка му Смилцена, а после с деспот Елтимир
Цар	Чака	татарин, потомък на / Тертеровци	—	1299 – 1300
Цар	Теодор Светослав (Светослав Тертер)	Тертеровци		1300 – 1321
Цар	Михаил	Тих / Асеневци	—	1301	Син на Константин I Асен и Мария Палеологина
Цар	Георги II Тертер	Тертеровци		1321 – 1322
Цар	Михаил III Шишман Асен	Шишмановци / Асеневци	—	1323 – 1330
Цар	Иван Стефан	Шишмановци / Асеневци	—	1330 – 1331
Цар	Иван Александър	Шишмановци (Срацимировци)	—	1331 – 1371
Цар	Белаур	Шишмановци / Асеневци	—	1331 – 1336	Брат на Михаил III Шишман. Управлява Видинската област, убит след война с Търново
Цар	Михаил Асен	Шишмановци / Асеневци	—	1336 – 1354	Син на Иван Александър, обявен за съцар в Търново
Цар	Иван Асен IV	Шишмановци / Асеневци	—	1336 – 1349	Син на Иван Александър, обявен за съцар в Преслав
Цар	Иван Срацимир	Шишмановци (Срацимировци)		1336 – – 1396 – цар	Обявен за съцар. Управлява Видинското царство с прекъсване
Цар	Шишман II	Шишмановци / Асеневци	—	1341	Син на Михаил III Шишман. Непризнат в България, признат във Византия (в емиграция)
Цар	Иван Шишман	Шишмановци (Срацимировци)		1371 – 1395	Управлява Търновското царство
Цар	Иван Асен V	Шишмановци (Срацимировци)	—	1371 – 1388	Брат на Иван Шишман, известен и като цар Ясен
Цар	Фружин	Шишмановци (), потомък на Иван Шишман		1393 – 1417	Управлява Търновското царство за кратко, после е в изгнание
Цар	Константин II Асен	Шишмановци (Срацимировци)		1396 – 1422	Управлява Видинското царство с прекъсвания
Владетели при въстания срещу османската власт
Цар	Шишман III	Шишмановци (), вероятно потомък на Фружин		1598
Княз	Ростислав Стратимирович	Шишмановци (Срацимировци)		1686
Крал	Карпош	—		1689
Владетели на Третата българска държава
Княз	Александър I Батенберг	Батенберг		17 април 1886
Княз	Валдемар Датски	Олденбургови, (Дания)		29 октомври 1886	Избран за княз от III ВНС, но отказва престола
Княз / цар	Фердинанд	Сакскобургготски		7 юли 1918 – цар
Цар	Борис III	Сакскобургготски		3 октомври 1943	Син на княз/цар Фердинанд
Цар	Симеон II	Сакскобургготски	28 август 1946		Регентски съвет. Син на цар Борис III. Министър-председател на България от 2001 до 2005 г.