Вечерта преди Димитровден се сбъдват желания

На 26 октомври честваме Димитровден! Тази вечер небето се отваря, за да сбъдне всички наши желания за бъдещата година и успешна зима.

Димитровден е подходящ ден да надникнем каква зима ни чака. Пълна ли е луната – пълни ще са и кошерите с мед, а пчелите ще се роят. В навечерието на празника овчарите подхвърляли тояга в кошарата. Намерят ли сутринта овцете полегнали върху нея, значи зимата ще е продължителна, люта и студена.

Вечерта преди Димитровден се сбъдват желания

Гадае се и по първия човек, който прекрачи прага на дома /полазника/ – ако е добър и имотен, такава ще бъде и годината.

Според старинния обичай за имен ден не се чака покана, а на празнуващия се подаряват бели цветя, за да е мека зимата. Букетът се привързва с червен конец, за да е здрав именикът през цялата година.

Има и предание, според което светецът заедно с брат си подпалил Света гора и манастирите там. За наказание ги държали три години на дъното на морето, докато лелите им – св. Петка и св. Неделя – не измолили от Господ и Богородица да бъде освободен.

В друга българска легенда Свети Димитър и Свети Георги са братя близнаци. Още докато били живи, двамата поели в различни посоки по света. Георги поръчал на брат си: види ли кръв да капе от стряха, значи той вече не е между живите. Минало време и Димитър съзрял капеща стряха, затова тръгнал към земите, където бил отишъл Георги. Там намерил ламя, погълнала брат му. Димитър я притиснал и тя била принудена да му върне душата на Георги. Тогава двамата възседнали конете си и полетели към небето, където братски си поделили годината – лятото взел свети Георги, а зимата – свети Димитър.

Народът вярва, че щом св. Димитър пристигне на коня си, от брадата му се посипва сняг – тоест настъпват зимата и студовете. В съботата преди празника е Димитровска задушница, когато за помен на покойните се раздават жито (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) и питки.

Българите делели годината на две половини – от Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден. Тази граница между сезоните идвала от земеделския и скотовъдния труд.

Дните между Димитровден и Никулден в народа са известни като „Сиромашко лято“.

По Димитровден обикновено приключвал и строежът на новите къщи. Стопаните дарявали майсторите, а най-старият от тях – баш-майсторът – изричал дюлгерска благословия за здраве и берекет в новия дом. По обичай собствениците колели бял овен и събирали цялото село, за да осветят къщата. Ето защо този ден е празник и за строителите.

На празника на светеца стопаните уреждали сметките си с работниците, овчарите и ратаите, наети от Гергьовден, и ги освобождавали. В някои краища денят е известен като Разпуст, а на най-усърдните ратаи стопаните подарявали нов кат дрехи, овен или агне.