Имена със „-слав“: Борислав, Владислав, Станислав, Мирослав и Светослав

В тази статия ще видим какво означава „-слав“, как са образувани тези имена и кога празнуват техните носители.

Какво означава „-слав“

Частицата „слав“ идва от думата „слава“ – известност, почит, добро име. Тя се среща в много славянски имена, в съчетание с друга дума: „бори“ + „слав“, „влади“ + „слав“, „мир“ + „слав“. Такива имена от две части се наричат двуосновни. Изследователите отбелязват, че при старите славянски и германски имена двуосновната форма съдържа пожелание за новороденото дете.¹ Родителите сякаш казват: „Нека бъде славен в борбата“, „Нека владее със слава“, „Нека носи мир и слава“.

Славянските имена изобщо се образуват от думи с важно за хората значение. Някои описват външност или характер, други имат пожелателен характер – като Здравко или Слава.² Имената със „-слав“ са типичен пример за пожелателни имена.

Борислав – „славен в борбата“

Борислав съчетава „боря се“ и „слава“ – славен борец. Сред старите славянски имена изследователите посочват Борислав със значение „славен боец“, а Борис – „боец“.¹ Затова у нас Борислав празнува заедно с Борис на 2 май – деня на свети цар Борис-Михаил, покръстителя на българите.

Владислав – „владее със слава“

Владислав означава „този, който владее със слава“. Името е носено от много славянски владетели. У нас Владислав и Владислава празнуват на 24 септември – деня на свети Владислав Сръбски. Името е популярно и в Полша, където Владислав е сред малкото славянски имена, влезли в християнския календар чрез светец.¹

Станислав – „ставащ славен“

Станислав обикновено се тълкува като „нека стане славен“ или „утвърден в славата“. И това име е сред малкото славянски, които влизат в християнския календар още в Средновековието – чрез свети Станислав в Полша.¹ У нас по традиция Станислав и Станислава празнуват на Стефановден, 27 декември.

Мирослав – „мир и слава“

Мирослав съчетава „мир“ и „слава“. Мирослав и Мирослава празнуват на 5 май – деня на света мъченица Ирина. Връзката не е случайна: името Ирина идва от гръцката дума за „мир“,³ така че Мирослав и Ирина имат общо значение.

Светослав – „свят и славен“

Светослав съчетава „свят“ (светъл, свещен) и „слава“. Подобно е и руското Святослав. У нас Светослав празнува на Преображение Господне, 6 август – празника на Божията светлина.

Радослав – „радостен и славен“

Радослав означава „радостен в славата“ или „който се радва на слава“. Радослав празнува на Архангеловден, 8 ноември, както и на Коледа, когато празнуват и другите имена, свързани с радостта.

Венцислав – „увенчан със слава“

Венцислав съчетава „венец“ и „слава“ – увенчан със слава. Чешката форма е Вацлав, а свети Вацлав е сред малкото славянски светци в християнския календар.¹ У нас Венцислав празнува на Стефановден, 27 декември. И тук има красива връзка: името Стефан идва от гръцката дума за „венец, корона“.⁴

Славчо, Слави и Славка

Краткото име Слави и умалителните Славчо и Славка идват директно от „слава“. Те празнуват на Савинден, 5 декември – заради близкото звучене на Сава и Слава.

Женските имена със „-слава“

Почти всяко мъжко име със „-слав“ има и женска форма със „-слава“. Те празнуват в същия ден като мъжките:

• Борислава – на 2 май, заедно с Борис и Борислав.
• Владислава – на 24 септември.
• Мирослава – на 5 май.
• Светослава – на 6 август, Преображение.
• Радослава – на Архангеловден и на Коледа.
• Станислава и Венцислава – на Стефановден, 27 декември.
• Славяна – на Савинден, 5 декември.

Имена със „-слав“ в другите славянски езици

Имената със „-слав“ са общо наследство на всички славяни. Сред старите славянски имена изследователите посочват Воислав – „славен воин“, Изяслав – „този, който е взел славата“, и Мстислав – „славно отмъщение“.¹ В Русия са популярни Ярослав и Вячеслав, в Полша – Станислав и Владислав, в Чехия – Вацлав и Ярослав, в Хърватия – Томислав. Само в Полша изследователите са събрали над 600 мъжки двуосновни имена.¹

Таблица: имена със „-слав“ и имен ден

Защо славянските имена са без „свой“ светец

След покръстването християнският календар съдържа предимно имена на светци от гръцки, еврейски и латински произход. Славянските имена в него са малко. Хората постепенно започват да избират имена главно от календара, а много стари славянски имена излизат от употреба.¹ У нас обаче имената със „-слав“ оцеляват и дори стават особено популярни през XX век. Затова днес те празнуват по традиция – на празника на светец с близко име или значение.

Повече за старите имена можете да прочетете в статиите български пожелателни имена и българските имена през вековете.

Често задавани въпроси

1. Източник: Wikipedia – Slavic names[↩][↩][↩][↩][↩][↩][↩][↩][↩]
2. Източник: Уикипедия – Славянски имена[↩]
3. Източник: Wikipedia – Irene (given name)[↩]
4. Източник: Wikipedia – Stephen[↩]