Гергьовденски вицове

На 6ти май отбелязваме деня на св. Георги – Гергьовден.

Да се посмеем малко на гърба на всички именници:

– Чу ли, бре? Георги убил змея!
– Ай стига, бе! И сега какво?
– Ми сега е вдовец

– Красавице, как се казваш?
– Гери.
– Гери съкратено от?
– Георги.

Гергана била мома „хубава“ и всичките ергени на селото и се натискали. Из тема по български език и литература в девети клас.

Ето вектора има начало и край,същото като от Гергьовден до Гергьовден

Китайски ресторант „СВ. ГЕОРГИ“ Табела в гр. Банско

На Гергьовден.
То пък, голям празник! Заради такива като Георги сега нямаме дракони.

На Гергьовден:
– Георги, не пи ли достатъчно?
– Трай и сипвай, че трябва да се прибера вкъщи да се боря с ламята!

На Гергьовден:
– Ало, пътна помощ ли е?
– Да, кажете.
– Стана една катастрофа… Да дойдете да приберете колата.
– На кой адрес?
– На „Евлоги Георгиев“ № 42, 44 и малко на 45.

– И какви сме ние сега? – попита тя с наведена глава и ръце, стиснали коленете. – Приятели или любовници?
Той стоеше до прозореца и не обели и дума.
– Георги, какъв искаш да бъдеш? – отново попита тя.
Той погледна през прозореца към звездното небе и каза тъжно:
– Космонавт.

Някакъв господин на касата на ЕСГРАОН:
– Искам да си сменя името!
– Защо, как се казвате?
– Гъзио Николов.
– Ами да, разбирам, с това име. А как искате да се казвате?
– Гъзио Георгиев!

Динко тръгнал да се беси. Вижда го брат му Георги и го пита:
– Какво правиш бе, Динко?
– Беся се!
– Защо за краката?
– Защото като се вържа за врата, и се задушавам.

– Дааа, в петък до късно поседяхме, добре хапнахме и бая ракия изпихме, обаче никакъв махмурлук няма и два почивни дни останаха… – мислеше си Георги, без да подозира, че вече е вторник!

– О, колко беше хубаво, Ваньо!
– Аз не съм Ваньо! Аз съм Георги!
– Как, нима днес не е сряда?!

– Жоро, дай да си сменим жените!
– Пешо, ама аз нямам жена!
– Тогава вземи моята! Умолявам те!

Късно вечер. Английска кръчма “Свети Георги и змеят”. Просяк тропа по прозореца и вика:
– Има ли кой да нахрани бедния човек?
Показва се кръчмарката и крещи:
– Разкарай се оттук, просяк мръсен!
Онзи пак тропа. Тя пак се показва:
– Какво искаш сега?
– Тоя път може ли да говоря с Георги?

– Георги, най-после се престраших да си изпратя снимката в “Клуба на самотниците”.
– И какво ти отговориха бе, Стефке?
– Ми върнаха ми я обратно. Писаха, че не били чак толкова самотни.

Тя:
– Георги, трябва да поговорим сериозно!
– Но аз се казвам Любен?!
Тя:
– Виждаш ли, каквото и да ти кажа, ти никога не си съгласен с мен.