Ден на Независимостта на България

На 22 септември отбелязваме деня на Независимостта на България

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство.

Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина.

Малко преди това, през юли 1908 г., в Истанбул младотурците извършват преврат¹, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента, конфискува жп-линията и на 22 септември 1908 (5 октомври по нов стил)² в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимост на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

Учредява се възпоменателен медал по този повод.

Ето какъв е бил текстът на Манифеста към българския народ, който прочита Фердинанд:

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

Фердинанд I

ПОСЛЕДИЦИ

На следващия ден – 23 септември (6 октомври по нов стил) – Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.³

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане.

Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:

Руско-турски протокол (1909),
Българо-турски протокол (1909) и
Руско-български протокол (1909).

Според тях:

Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877-1878 г.,
Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.² На практика сумата така и не е изплатена: след Брест-Литовския мир от 1918 г. Съветска Русия се отказва от тези претенции.⁴

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г.

С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на българите.

Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

В страната, хората започнали да празнуват бързото изкачване, което е продължило, за жалост много кратко време – 4 години по-късно започнала Балканската война⁵, а след нея и Първата световна война.

Тези войни са довели България до две национални катастрофи.

Денят на независимостта се чества от 1909 г. След Първата световна война празникът се отбелязва на 5 октомври заедно с възшествието на цар Борис III, а след 1944 г. е забранен като „царски“. Официален празник е отново от 1998 г.²

Най-големите празненства по повод Деня на независимостта се провеждат във Велико Търново – в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и на хълма Царевец.

Обикновено празненството започва с тържествена прочит на манифеста, и вечерта на 22 септември на градският хълм Царевец покрит с хиляди цветни прожектори се изпълнява светлинен шоу под откритото небе „Звук и светлина„.

ПОВЕЧЕ ЗА ПОДПИСВАНЕТО НА МАНИФЕСТА И ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТ

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.² Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отхвърля последните васални връзки и става напълно независима, тридесет години след Освобождението от петвековното османско владичество.

УСЛОВИЯТА ЗА ОБЯВЯВАНЕ

на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова княз Фердинанд се среща лично с император Франц Йосиф и двамата съгласуват действията си: България обявява независимостта си първа, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина веднага след това.⁴

ИЗПЪЛНЕНИЕ

Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Същия ден в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на следващия ден – 23 септември, или 6 октомври по новия календар.³ Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.

МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Великобритания и Франция настояват спорът да бъде решен с преговори между българското правителство и Високата порта (Турция).⁴ Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата порта първоначално иска обезщетение от 572 милиона златни лева, а българската страна предлага 10 милиона.⁴ В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., когато в Цариград Андрей Ляпчев подписва протокол с Високата порта. Скоро след това всички Велики сили признават България за царство и за независима държава.⁴

ФАКТИ СВЪРЗАНИ С ПРАЗНИКА

Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ да се преименуват на „Цар Фердинанд I“, а улица-булевард на улица „22 септември“.

Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.

Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.

Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици„, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.

ЗАЩО ПРАЗНУВАМЕ НА 22 СЕПТЕМВРИ, А НЕ НА 5 ОКТОМВРИ

През 1908 г. България живее по Юлианския календар, т.нар. стар стил. Манифестът е прочетен на 22 септември по стар стил – по днешния, Григориански календар това е 5 октомври.² Новият календар е въведен в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г.⁶

Празникът остава на 22 септември – датата, записана в самия манифест и в паметта на хората. Затова и анексията на Босна и Херцеговина се среща в различни източници с две дати: 23 септември по стар стил и 6 октомври по нов.

ПОЧИВЕН ДЕН ЛИ Е 22 СЕПТЕМВРИ

Да. Денят на Независимостта на България е официален празник по чл. 154 от Кодекса на труда и е неприсъствен ден. Когато 22 септември се падне в събота или неделя, почивен е първият работен ден след него.⁷

ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА НАКРАТКО

• Кога: 22 септември 1908 г. по стар стил (5 октомври по нов).
• Къде: в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, след което манифестът е прочетен и на Царевец.
• Кой: княз Фердинанд I, който приема титлата цар на българите, и правителството на Александър Малинов.
• Признаване: от Високата порта с протокола от 6 април 1909 г., а скоро след това и от Великите сили.
• Празник: официален и неприсъствен ден от 1998 г.

1. Източник: Wikipedia – Young Turk Revolution[↩]
2. Източник: Уикипедия – Независимост на България[↩][↩][↩][↩][↩]
3. Източник: HISTORY – Austria-Hungary annexes Bosnia-Herzegovina (6 October 1908)[↩][↩]
4. Източник: БНР (Radio Bulgaria) – The birth of the Third Bulgarian Kingdom[↩][↩][↩][↩][↩]
5. Източник: Wikipedia – First Balkan War[↩]
6. Източник: Уикипедия – Григориански календар[↩]
7. Източник: Кодекс на труда, чл. 154 – официални празници (lex.bg)[↩]