За мъртвите не се говори лошо
Дори човек да е водил не особено праведен живот, умирайки, той придобива своего рода социален имунитет: за мъртвите не се говори лошо. С какво е свързана тази традиция?
Под защитата на егрегора
В света има огромно количество енергетични структури егрегори. Това са всяка религия, всяка община и социална група хора (пенсионери, студенти, майки, деца и т. н.). Свой егрогор имат и компаниите, фирмите, предприятията, дори гробищата имат доста плътно и активно енерго поле.
Егрегорът се образува под влиянието на мислите, действията, преживяванията на известен брой хора, а понякога и на същности от тънкия план. След кончината си човек попада във отвъдната енергетическа система, като става част от нея. И няма значение какво название ще се използва : егрегор на смъртта, Бог, огледален свят, Космос и т. н .
Във всеки случай душата на покойника получава надежден защитник! Неприятни думи, насмешки, умишлени уроки върху личните вещи на починалия и други неблаговидни постъпки активизират егрегора. Той отбранява своя подопечен, като “плясва през ръцете” този, който го обижда.
Говорейки лоши неща за мъртвия, можете да си навлечете различни беди – от загуба на портфейла до смъртоносна болест! Егрегорът не анализира дали неговата “частичка” ( душата на покойния ) е била неправа преживе. Той се интересува единствено от въпроса за защитата на своя елемент, а следователно и на себе си като цяло. Аналогично постъпват и останалите енергетически структури. Просто хората не винаги разбират, че сполетелите го неприятности са свързани с неправилното им поведение на отношение на даден егрегор.
Починалият не може да се оправдае
Всеки човек има право да се защити. Дори на отявлените престъпници е позволено да използват услугите на адвокат, дава им се шанс да докажат невинността си. Но покойникът е лишен от това законно право. Напускайки материалния свят, неговата душа губи контакт с живите и техните закони и порядки. Тя попада там, където човешкия съд е безсилен.
Ако убиецът умре, няма да го хвърлят във затвора. Същото трябва да се отнася и за злословията, които трябва да спрат. За мъртвите не се говори лошо, тъй като нямаме право за това. Покойникът е вече на различно ниво, където с него се “занимават” различни сили.
От християнска гледна точка, той се представя пред Бога; от индустка – ще последва кармата си. Във всеки случай починалия ще получи наказание съобразно своите грехове. Но живите не трябва да участват във този своеобразен съд: това утежнява сърцето и причинява страдания на самия човек, който постоянно прехвърля във ума си своята обида на отношение на починалия.
Мъртвият може да даде отпор
Първите 40 дни душата все още е привързана към познатите места и хора. Ако човекът е живял, без да спазва социалните норми и закони, то е огромна вероятността процесът на умиране и прощаване с тялото да е доста труден. Такава душа ще е неспокойна, тя постоянно ще е във движение и ще се намира редом с роднини, приятели, познати.
Постоянните хули и критични думи могат да разтревожат душата и да я отвлекат от първоначалната ѝ задача да премине във отвъдния свят. Вместо това тя може да реши “да удари” този който я обижда. И колкото на-силна е енергетиката на починалия, толкова на-сериозен ще е отпорът на душата му. Отмъщението ѝ е импулсивно, а целта – да се спре злословието. Понякога обругаваните покойници могат да счупят огледало, да съборят собствената си фотография, да преместят любимите си вещи. Това е мек вариант на молбата да престанат злите думи на техния адрес.
Злословието на адрес на познати във всеки случай е признак на лош тон. И на-добре е човек да замълчи, отколкото да обвинява покойник за някакви грехове. Той вече не съществува и не е способен да навреди никому. Най-разумно е да се опитате да простите на мъртвия и да му помогнете, като запалите свещ или искрено се помолите за душата му.
Вижте още и ⤵️
Смъртта е заложена в нас
Митарствата на неспокойните души
