Кум и кума: как се избират и какви са задълженията им

Ето какво казва традицията, какво изисква законът и Църквата и как да изберете кумове, без да обидите никого.

Кой е кумът и каква е ролята му

Думата „кум“ има няколко значения. Традиционно кумът е духовен баща на младоженците и кръстник на техните деца, а кумата – съответно духовна майка. В по-стария смисъл кум се е наричал и бащата на кръстеното дете спрямо кръстника и кръстницата. В съвременния език под кум най-често разбираме свидетеля при гражданския брак.¹

Самата дума е стара и е обща за много славянски езици. Произходът ѝ се извежда от народния латински език на Балканите, а в различните славянски култури кумът и кумата винаги са били сред най-важните участници в семейните ритуали.² Народът ни е изразил това в поговорката „Един Бог на небето, един кум на земята“.

Връзката между кум и кумци се смята за вид родство – не кръвно, а духовно. Затова в много семейства кумовете се канят на всички по-важни празници и се ползват с особено уважение, често по-голямо от това към някои роднини.

Кум и кума на сватбата: традиция и закон

От правна гледна точка кумовете са свидетели. Според Семейния кодекс актът за граждански брак се подписва от младоженците, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.³ Законът говори просто за двама свидетели, а всичко останало е въпрос на обичай.

Традицията обаче е по-взискателна. В миналото кумовете обикновено са били семейна двойка, по-възрастна и уважавана, а изборът не е бил свободен. В много православни общности кумът и кумата от сватбата стават кръстници на първото или на всички деца на младоженците. Кръстникът на детето пък по-късно е кум на неговата сватба.⁴ Така се образува верига, която свързва два рода в продължение на поколения. Повече за обичаите преди венчавката четете в статията български предсватбени обичаи и обреди.

Как се избират кум и кума днес

Днес повечето двойки избират кумове сред най-близките си приятели или роднини. Впрочем и в миналото у славянските народи кръстниците често са се избирали сред сватовете, уважавани хора в общността или просто приятели на семейството.² Наследственото кумство се спазва по-рядко, но идеята зад него остава: кумът трябва да е човек за цял живот. Ето няколко въпроса, които да си зададете:

• Ще бъде ли този човек до нас и след десет години, а не само на купона?
• Готов ли е да кръсти децата ни и да участва в живота им?
• Разбира ли се добре с двамата, а не само с единия от нас?
• Ако изберем двойка – стабилна ли е връзката им?
• Има ли в семейството стар кум, когото трябва първо да попитаме?

Последният въпрос е особено деликатен. Ако родителите ви имат кумове, които по традиция „имат право“ да кумуват и на вашата сватба, добре е първо да говорите с тях. Често старият кум сам предава честта на сина или дъщеря си, а така и двата рода остават доволни.

Поканата към кумовете се прави лично, не по телефона. Обичаят е младоженците да ги посетят с подарък – традиционно с вино и пита или баница – и да ги помолят официално. От кума се очаква да приеме с благодарност, а отказ се смята за сериозна стъпка, затова, ако имате съмнения, по-добре е да поговорите предварително.

Кръстник и кръстница: кой може да кръщава дете

Кръстникът е свидетел при кръщението на детето и по-късно помага в духовното му формиране през целия живот. Родителите традиционно избират човек, който ще проявява интерес към възпитанието и развитието на детето. Кръстниците често са семейна двойка – кръстник и кръстница.⁵

Православната църква има и свои изисквания. Кръстниците трябва да са православни християни в добро положение пред Църквата и да разбират отговорността на ролята си.⁴ Биологичните родители не могат да бъдат кръстници на собственото си дете.² Най-добре е да уточните подробностите предварително със свещеника в храма, където ще се извърши кръщенето.

Какво да направите, ако кумовете от сватбата не могат или не искат да кръщават – например са се преместили в чужбина или отношенията са охладнели? В този случай родителите свободно избират друг кръстник. Добре е обаче да обясните решението си на старите кумове лично и с уважение, за да не се почувстват пренебрегнати. Същото важи и за двойки, които не са сключвали църковен брак – детето може да бъде кръстено от всеки човек, който отговаря на изискванията на Църквата.

По стар обичай кръстникът може дори да даде име на детето. У нас има традиция детето да получи името на кума или кумата. Как протича самото тайнство, ще прочетете в статията свето кръщение.

Задължения на кума: от годежа до кръщенето

Задълженията на кумовете не са записани никъде, но обичаят е доста ясен. Ето кои са най-важните:

• Да подпишат акта за брак като свидетели и да присъстват на църковния ритуал.³
• Кумата обикновено помага на булката при обличането и подготовката.
• Кумовете стоят до младоженците през целия ритуал и ги подкрепят.
• Да бъдат съветници на младото семейство в трудни моменти.
• Да кръстят децата и да бъдат до тях на всеки важен празник.

В модерната сватба кумата често е и най-добрата приятелка на булката, която помага с организацията, а кумът – човекът, който държи пръстените и произнася първия тост. Тези роли не са задължителни, но показват, че кумовете днес са едновременно пазители на традицията и опора в организацията.

Към това се добавят и много местни обичаи – от „откупуването“ на булката до подаръците за младоженците. Не е задължително кумовете да поемат разходите по сватбата; днес въпросът се решава индивидуално и е добре да се обсъди открито, още преди поканата.

Ивановден – празникът на кумовете

В народната представа св. Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството. Затова на Ивановден, 7 януари, по обичай кумците гостуват на своите кумове и им носят кравай, месо и вино.⁶ През 2027 г. празникът се пада в четвъртък – удобен повод да посетите кумовете си още в първата седмица на новата година. Повече за празника ще намерите на страницата за Ивановден.

Ако не можете да отидете на гости, поне се обадете. За много по-възрастни кумове обаждането на Ивановден е знак, че връзката между двата рода е жива, а за по-младите – хубав повод да се видят извън сватби и кръщенета.

Независимо дали ще спазите всички обичаи, добрите кумове се познават по едно: те остават близки на семейството и след като музиката от сватбата е заглъхнала.

Често задавани въпроси

1. Източник: Уикипедия – Кум[↩]
2. Източник: Wikipedia – Kum (godfather)[↩][↩][↩][↩]
3. Източник: Lex.bg – Семеен кодекс[↩][↩][↩]
4. Източник: Wikipedia – Godparent[↩][↩][↩]
5. Източник: Уикипедия – Кръстник[↩]
6. Източник: Уикипедия – Ивановден[↩][↩]