Светът на нощните кошмари
Всичко което искаме да знаем за кошмарите
Защо имаме нощни кошмари?
Съдържание
Не си мислете, че кошмари сънуват само малките деца. Разбира се, най-често това явление се среща при тях, и то главно във възрастта от 6 до 10 години. След това натрапчивите сънища ни навестяват по-рядко, но продължават да оставят ярка следа в паметта:
80% от младежите отлично помнят какво ги е измъчвало а детството.
Впрочем и възрастните често сънуват повтарящи се ужаси – приблизително 5%, или всеки двадесети, имат кошмари, които могат не само да развалят настроението, но и да станат причина за заболяване.
Нощният кошмар винаги е източник на отрицателни емоции – толкова силни, че човек се събужда, облян в студена пот, а след това целият ден си спомня и преживява нощните видения. В повечето случаи ни буди силният страх, но понякога и други чувства: гняв, тъга, предателство, отвращение или срам. Тези сънища са много различни.
Децата често сънуват, че ги преследват и са принудени да бягат или да се крият (50%). 20% от случаите сънуват, че умират или страдат от тежки рани, а 15% преживяват жестоко отношение с други хора.
В един кошмар от десет спящият пада в празно пространство. Но всичко това са емоционални характеристики.
А какво казва за кошмарите науката
Кошмарът се появява обикновено през втората половина на нощта. Това го отличава от „нощният страх“ – официалния медицински термин, с който често го бъркат.
При „нощният страх“ човек скача с вопъл приблизително след час след като е заспал, но при това се намира между съня и бодърстването. В този момент понякога е трудно да се говори с него, тъй като той не осъзнава присъствието на други хора, а на следващата сутрин не помни нищо. Често „нощният страх“ съпътства лунатизма.
Кошмарите имат друга природа и подобно на обикновените сънотворения възникват в бързата фаза на съня (нощните страхове – в бавната фаза) – когато очите извършват чести движения под клепачите.
В течение на нощта бързата фаза няколко пъти се редува с бавната. При това в различните фази са задействани различни мускулни структури. Така продължителността на бързата фаза се увеличава през нощта, обикновено сънищата ни спохождат именно призори. Ако човек се събуди в този момент, той практически винаги ясно помни преживените емоции и катрини и може да ги опише с най-малките детайли дори години по-късно.
За причините на това неприятно явление се водят спорове отдавна. През 1855 г немският лекар Йохан Бьорнер защитава дисертация по кошмарите в Университета във Вюрцбург. Създава се впечатление, че загадката е разгадана. Според него причината за всичко са пристъпите на задушаване.
Още от Средновековието сред немците битува народно поверие, че лошите сънища се сънуват заради фантастично безобразно същество. То сяда на гърдите на спящия и затруднява дишането му. В същото време, Бьорнер, който самият страда от нощни кошмари, не вярва в това чудовище. Той по-скоро е склонен да приеме, че на човекът му пречат да диша одеалото или възглавницата, и се опитва експериментално да провери теорията си, хвърляйки на главите на спящите тежко вълнено одеало. Млад човек на 24 г. признава, че на сън огромно космато чудовище скача на гърдите му.
След тези първи експерименти теорията със затрудненото дишане е проверявана нееднократно, но без определени резултати. През 2006 г. в Централния институт по психическо здраве в Манхайм (Германия) изследват повече от 300 пациенти, страдащи от спирането на дишането насън (сънна апнея). Когато по време на сън мускулите на горните дихателни пътища прекалено се отпускат, дишането се прекъсва и на организма не му достига кислород. Но от получените данни следва, че нощните кошмари посещават пациенти с апнея не по-често от останалите. Може би резултатът, описан от Брьонер, е провокиран от самата методика на експеримента.
Как сънуват близнаците
Днес е прието да се смята, че повтарящите се страшни съновидения (както и много други нарушения) са свързани с индивидуална предразположеност, която се явява в определени обстоятелства.
Неврологът Кристер Хублин и генетикът Жако Каприо от Хелзинкския университет провеждат през 1999 г голямо изследване на 3700 финландски близнаци, включително и по въпросите по качеството на съня им.
Идентичните близнаци (хомозиготните) сънуват кошмари с еднаква честота, а хетерозиготните (у които само половината гени съвпадат) сънуват различни сънища.
Психиатърът от Университета в Медфорд в Масачузетс Ернст Хартман смята, че между кошмарите и структурата на личността има връзка. Като изучава хиляди анкетни карти, прави извода, че към това не са склонни хората с „дебела кожа“.
Обратното „тънкокожите“ са по-чувствителни към всички емоции и в частност към съня. Този тип хора влизат в тесни и понякога конфликтни отношения с други хора, хрумват им необичайни идеи, те често избират творчески професии. Често имат и нарушение на психиката. Такива емоционално нестабилни хора – неспокойни, раздразнителни, подложени на лошо настроение – често сънуват страшни сънища. Има данни, че тази аномалия се случва повече с жените, отколкото с мъжете.
В какъв момент от живота и при какви обстоятелства „тънкокожият“ човек започва да сънува кошмари?
Най-честата причина е острият стрес. Когато няма стрес и друга видима причина, може да се заподозре странично действие на лекарства (понижаващи налягането, препарати против болестта на Паркинсон, антидепресанти).
Безусловно, заобикалящият ни свят също внася своите корективи в нашите сънища.
У хората, преживели война, попадали в катастрофа или пострадали от насилие, често се развива посттравматичен синдром. Техните кошмари в сравнение с тези, които имат здравите хора, се съпровождат с много по-забележима физиологическа реакция. Събуждат се със силно сърцебиене, трудно могат да бъдат успокоени. Но у здравите хора страхът от нещо конкретно може да се намеси в нощните съновидения.
Психиатърът Ернст Хартман анализира дневниците на 44 американци, които редовно записват своите сънища преди и след 11 септември 2001 г. След тази дата почти всички сънували по-вълнуващи сънища, в която ясно се проследява темата за „атаката“, но с други сценарии – в тях няма нито самолети, нито небостъргачи.
Друга причина са, разбира се, медиатехнологиите. Кой родител не е предупреждавал детето си: не гледай страшни филми и не играй на видеоигри – ще спиш зле. На всекого това изгежда очевидно.
Действително, има изследвания, проведени още през 60 – 80 години на ХХ век, които потвърждават, че неприятните телевизионни предавания влияят на детските сънища. Според статистиката децата спят по-зле, ако прекарват много време пред екрана. Освен това телевизионните персонажи са чести гости на нощните кошмари.
Известно е, че през 20-те години американците често сънуват „черен човек“, през 50 – 60-те години – дявола, вещици и привидения. А през 90-те се появява „терминаторът“ и „Фреди Кригер“. Това, без съмнение, показва проникването на медиа технологиите в нашия живот.
Има обаче и други данни. Специалистът по сънищата Дейвид Фолкс от американския Институт за психическо здраве (Атланта) експериментира с деца, като им дава да гледат вечер жесток уестърн или неутрален филм. Той не открива статистически значима разлика – след гледането на уестърна децата не сънуват кошмари по-често, отколкото след обикновения филм.
Провеждат се и други изследвания на деца от 9 до 13 години. Тези, които много време прекарват пред телевизора и играят нощем на видео игри, не сънуват по-често кошмари от останалите. Четенето на книги обаче провокира вълнуващи сънища. Причината може да бъде, че нашите съновидения не са готови картинки, а въображаеми сцени. А книгите стимулират въображението по-силно от телевизията.
Терапия на „мисленото повторение“
Ако това се случва по-често от веднъж седмично, ако спомените за нощното преживяване влияят на настроението и ви пречат да се съсредоточите, ако децата се страхуват да си легнат да спят, трябва да се действа.
Главното е да не се опитвате да забравите неприятното съдържание и да се успокоявате с думите „това беше само сън“. Така правят 3/4 от хората в проведено изследване. Както и в случаите с други психически нарушения, свързани със страхове (страх от паяци, от кучета), това само задълбочава симптомите. Страхът може да бъде победен само като го гледате „в лицето“.
За целта съществува прост, но ефективен метод, наречен терапия на „мисленото повторение“. Методиката е разработена от специалиста по съня Бари Крекоу от Университета в Албакърки (Ню Мексико).
Първият етап е да погледнете страха си в очите. През деня трябва подробно да си спомните съня, да го преживеете в известна степен отново. След това трябва да му измислите друг край – такъв, който ви харесва. В новият вариант кошмарът да завършва добре.
Вариант, в който вие изчезвате или отлитате в страшния момент, не е подходящ – измисленият край трябва да бъде осмислен. В краен случай можете внезапно да унищожите всички страшни създания, но това също не е идеалният завършек.
Какви стратегии са възможни?
Например да поговорите с чудовищата на техния език и да ги поканите в дома си. Или с помощта на вълшебна пръчица да ги превърнете в мишки. Това работи и в реалния живот: ако някой тип ви преследва по улицата, обърнете се с лице към него и го попитайте нещо неочаквано. Може би той ще измърмори някакво извинение и ще отмине.
Изберете варианта, който ви харесва: може би преследвачът ще се окаже дедектив, който се нуждае спешно от вашата помощ. Въобразявайки си нов сценарий, добавете там гъвкавост и избягвайте повторенията на страшните моменти. Когато тази методика се практикува с деца, в никакъв случай не се препоръчва да им подсказвате сценария – само тогава те ще се научат да решават проблемите сами.
Третият и последен етап на „мисленото повторение“ е да си повторите измисления сценарий. Правете го веднъж на ден, като добавяте колкото може повече дребни детайли. Знайте, че дневната работа ще донесе своите плодове през нощта и измъчващият ви кошмар ще стане по-малко страшен, а сънят ви ще се подобри.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Как кошмарите влияят на целия организъм
Жените сънуват повече кошмари от мъжете
Какво трябва да знаем за кошмарите в сънищата
Повтарящи се кошмари
Причини да имате кошмари в сънищата си
Сънуваш кошмар – може да е болест
