СЦЕНАРИЙ НА ИГРАТА

Нека пак се върнем към сънищата. Те са много пластични и затова служат като прекрасен демонстрационен модел за разбиране механизма на работата на външното намерение. Вече изяснихме, че същността на сънуването до голяма степен е сходна с реалния живот. Всичко, което се случва насън, е резултат от игра по сценарий, избиран от нашата душа. Когато разумът спи, сънуваме, но нищо не помним. В този случай душата пътешества безконтролно в пространството на варианти. Не е известно къде „се шляе”.
Всичките ни осъзнати спомени са под контрола на разума. Сънищата, които помним, възникват в период, когато разумът дреме. Контролът му през това време е отслабен и той се проявява само в ролята на пасивен наблюдател. Разумът нищо не си въобразява и на него нищо не му се струва. Възприема това, което душата вижда в нереализираните сектори на пространството на варианти.
В несъзнателното сънуване разумът не тегне с контрола си над душата. Той следи всичко като кинозрител. В същото време преживява видяното и тези преживявания се предават на душата, която моментално се настройва на сектора, съответстващ на очакванията. Така сценарият се променя динамично, в процеса на развитие. Декорите и действащите лица мигновено се настройват към изменящия се сценарий. Въображението действително участва в сънуването, но само като генератор на идеи.
Насън ви се мярва мисълта, че някой е настроен агресивно към вас, и това тутакси се осъществява – той ви застрашава. Но веднага след като ветропоказателят на мнението ви се отклонява в друга посока, врагът се превръща в приятел. Така се държи котето пред огледало – настроението му се люшка от дружелюбно до агресивно. То вижда срещу себе си субект и преценява какво може да очаква от него. Отначало отношението му е неутрално – любопитство. Но ето вдига лапа и оценката моментално се наклонява към възможна опасност – котето настръхва, напада, защитава се. После отскача назад, вижда комичната си фигура и настроението му се променя на игриво.
Така котето динамично коригира собствения си сценарий. То ту напада отражението си, ту изведнъж агресивността му се сменя с дружелюбие.
По същия начин човек коригира сценария в неосъзнатото сънуване. Котето не осъзнава, че вижда отражението си, а човекът не осъзнава, че сънува. Известно ли ви е, че когато се оглеждаме в огледало, изражението на лицето ни не е, което имаме обикновено? То се променя моментално, щом като човек се погледне в огледалото. Изменението е мигновено и дори не го забелязваме. Това се случва поради създадените от детинство навици и желания да изглеждаме по определен начин. Само да кажеш на детето: „Виж се в огледалото, колко си грозна, когато плачеш!” – и лицето му веднага ще се промени. Възрастните също гледат отражението си с определено очакване, например: „Харесвам се”, „Как изглеждам?”, „Не се харесвам” или нещо друго. Но при всички случаи изразът на лицето моментално се коригира.
Огледалото е пример за динамично коригиране на сценария. Само тук действа вътрешното намерение, а в съня по същия начин действа външното. Наяве човек вижда отражението си в огледалото и веднага с вътрешното намерение променя израза на лицето си съобразно с очакването.
Насън човек вижда игра, а външното му намерение независимо от неговата воля избира сценарий на поведението на околния свят съобразно с преживяванията и очакванията му.
Поведението на участниците в сънуването напълно се определя от представата ви как биха могли да се държат. Идеята е само начален тласък, всичко останало върши външното намерение. При това поведението ви насън се определя от вътрешното намерение, а всичко останало се подчинява на външното ви намерение, независимо дали го искате или не. Както помните, вътрешното намерение се опитва непосредствено да въздейства върху външния свят, а външното позволява на външния свят да се реализира съобразно с намерението.
В съня събитията се развиват само по сценарий, какъвто можете да допуснете. Няма да се случи нищо, което не се побира в главата ви. С това по-специално се обяснява ниската критичност към всичко случващо се насън. Дори невероятните глупости спящият приема като нещо естествено, тъй като самият той е и сценарист, и режисьор на сънищата си. Не че глупостите са норма, но подсъзнанието не изключва потенциалната им възможност. Нали по време на сън рационалният разум дреме, а подсъзнанието допуска всякакви невероятни неща.
През живота си човек прокарва през мозъка си маса информация от външни източници, както и от света на фантазиите си. Част от нея се филтрира от рационалния разум като бракувана, нереална. Тя обаче не изчезва и макар да е в килера под ключ, подсъзнанието има достъп до нея и няма причини да я бракува. Затова когато настъпва времето за сън, душата на пръсти се промъква в килера и тайно от разума започва да пробва всякакви нелепи сценарии. При това в неосъзнатото сънуване тя е свободна да избира сектори от пространството на варианти. Повечето никога не се реализират, тъй като събитията в тях не са рационални и следователно изискват по-голям разход на енергия. Един Бог знае как душата избира сънищата.
Колкото и произволно душата да избира сънищата, разумът ги вижда и коригира сценария съобразно със своите преживявания и очаквания. Както вече изяснихме, най-лесно се осъществяват най-лошите очаквания и всичко, което човек се стреми да избегне. В такива случаи външното намерение действа независимо от волята на човека и в негова вреда.
И така, сценариите на сънищата се определят от очакванията. Насън най-лошите очаквания непременно се осъществяват. В реалността също с висока степен на вероятност получавате онова, от което се опасявате. Така работи външното намерение независимо от волята на разума. Той е в състояние с усилие на волята да принуди вътрешното намерение да работи. Външното намерение обаче не се подчинява на заповеди, а се появява произволно, като резултат от единството между душата и разума. Насън разумът няма възможност дори да съобрази, че работи външното намерение, тъй като липсва контрол. В реалността нещата не са кой знае колко по-добри, тъй като сънят в известен смисъл продължава и наяве.
Насън човек може да бъде въвлечен в невероятно глупави и безсмислени игри. Играта изцяло поглъща спящия и той не си дава сметка колко абсурдно е случващото се. В реалния живот в една или друга степен става същото. Ако дадена група хора е въвлечена в тясноспециализирана дейност, в нея често възникват съждения, лексика и действия, които отстрани могат да изглеждат крайно глупави и неестествени. Това може да са групи по интереси, професионални или религиозни.
Ниската критичност към ставащото наяве е причина за хипнотизирането, за смайването. Например циганската хипноза почива на трите „да”. Човек три пъти отговаря утвърдително на три въпроса и получава илюзията, че всичко върви както трябва. Той губи бдителност и сякаш заспива – критичността му слиза на ниско равнище. Мнозина едва ли не буквално спят в движение, машинално изпълнявайки обичайните действия. Това се отнася особено за тези, които извършват еднообразна дейност ден след ден.
Когато разговаряте с някого, много здраво спите. Потъвайки в играта, разбирате какво става, но не сте способни обективно да прецените ситуацията и да действате, тъй като не наблюдавате играта отстрани, а играете самите вие. Всеки футболен запалянко компетентно критикува играчите за грешките им. А какво ще се случи, ако него го пуснат на игрището? Всички хора в една или друга степен действат неосъзнато. Ако човек не говори истината, погледът му се стреми да избяга надясно. Ръцете му извършват непроизволни неконтролируеми движения. Той изцяло е във властта на пиесата, в която участва.
Състоянието на хипнотично внушение е крайната степен на сън наяве. Всички хора в една или друга степен продължават да спят в реалността. Сега например можете да се сепнете и да си кажете: давам си сметка какво правя и какво става в момента. Но после вниманието ви ще бъде отвлечено от някакъв човек, проблем или събитие, ще потънете в играта и ще заспите. И ще спите, докато сте на сцената и добросъвестно изпълнявате ролята си. Ще се събудите, когато слезете в зрителната зала и разбутате своя Надзирател. Когато сте в залата, ще продължавате да играете ролята си както и преди, да казвате нужните думи, да изпълнявате необходимите действия, да се подчинявате на установените правила. Сега обаче ще играете осъзнато, а следователно – отстранено. Вие се отдавате под аренда и трезво преценявате какво се случва.
В неосъзнатото сънуване сънят се „случва”, външното намерение* действа независимо от волята ви и вие нищо не можете да направите. В осъзнатото сънуване човек слиза в зрителната зала и ръководи съзнателно сценария. Не че външното намерение се подчинява на волята, но поне не й се противопоставя. В дадения случай разумът дава свобода на душата, а в замяна получава съгласието й. Единството между душата и разума събужда външното намерение. Как да бъде постигнато по пътя към целта, ще поговорим в следващите глави.
В реалността степента на осъзнатост е по-висока, отколкото в сънуването. Това е напълно достатъчно за управляване на вътрешното намерение. Но външното изисква по-висока степен на осъзнатост. Както в осъзнатото сънуване, така и в реалността, за да се постигне контрол над външното намерение, е необходимо да се събудим.