Спрете да отлагате

Как да спрем да отлагаме?

Удивително е колко хора редовно закъсняват, не спазват сроковете, не намират време за пълноценен отдих. И въпреки че мнозина планират деня си предварително, все не успяват да смогнат със задачите.

Защо не можем да се сприятелим с времето? 

Що е то прокрастинация

Израснали сме с девиза „Не отлагай днешната работа за утре“ – разумно във всяко отношение правило. Но защо на някои им е толкова трудно да го спазват?

Решаването на важните въпроси се отлага за по-добри времена, които никога не настъпват. Затова пък неизбежно наближава моментът, когато неизпълнената задача не просто напомня за себе си, а крещи с цяло гърло. Само, че няма време за решаването ѝ. 

Това се отнася не само до работата. Понякога човек не може да се принуди да почисти дома си или дори навреме да излезе от къщи, за да не закъснее за важна среща. Винаги намира по-приятно занимание, което му се струва по-актуално. И убеждава сам себе си в това.

Какво ужасно може да се случи, ако отложи работата си с 5 минути, за да изпие едно кафе? Напитката ще го ободри и нещата ще потръгнат по-бързо! Защо пък да не надникне първо във „Фейсбук“ – трябва да е в крак със събитията.

Познато ли вие?

Тогава сигурно вие известно какво ще се случи след това: денят ще е изпълнен с много несвършени дела, а главната цел е все по-далече. В края на краищата ще се наложи да решавате истинските важни задачи в последния момент или дори да се откажете напълно от тях. Но нали не сте стояли със скръстени ръце и цял ден сте били заети с нещо! Само че не е ясно с какво….

Прокрастинацията (от латинското „задържане“) е навик да се отлагат важните дела, като се заменят с второстепенни, не така сложни и по-приятни. За мнозина тя се е превърнала във втора природа.

Можете да си правите планове колкото си искате, да си поставяте звукови аларми на телефона, да облепяте монитора (или хладилника) си със стикери с възклицателни знаци, но въпреки това да не успявате да свършите нищо.

Какво не им е наред на прокрастинаторите?

Уважителни причини

Първото, което ни хрумва, е да наречем такъв човек кръгъл лентяй. Само че мързелът няма нищо общо. Мързеливите, както и хората, необременени с чувство за отговорност, не търсят оправдание за бездействието си. Те спокойно се отдават на почивката, напълно забравили плановете и обещанията си. 

Докато прокрастинаторите разбират всичко прекрасно и дори занимавайки се с нещо приятно, не са в състояние да му се насладят. Колкото повече наближава часът хикс, толкова по-тревожно им става в душата. 

Но тогава не е ли по-лесно да си свършат работата, а след това да купонясват? Разбира се, по-просто е, прокрастинаторите не се и досещат за това. И то по определени причини.

Една от тях е недостатъчно високата им самооценка и липса на увереност в себе си. Дълбоко в душата си такъв човек смята, че не може да свърши добре работата, и затова я отлага за неопределено време. В последния момент се опитва да навакса, да направи всичко бързо и качествено, но естествено, нищо не излиза. В резултат самооценката му се понижава още повече и проблемът се задълбочава. Главното е в този случай да придобие увереност в собствените сили, да формира адекватна представа за възможностите си (самостоятелно или с помощта на психолог).

Друга разпространена причина за прокрастинацията са подсъзнателно неприятни ситуации. Човек може безкрайно да се убеждава в това, че обича работата си, но дълбоко в душата си тихо да я ненавижда. И понякога е много трудно да си признае истинската ситуация, защото работата му позволява да се прояви, да направи кариера. Да не говорим за финансовата страна на въпроса.

Същото се отнася и за други ситуации. Например редовно ще закъснява за среща с човек, с когото не му е особено приятно да общува. Но по една или друга причина не може да скъса отношенията с него. И тогава се намират „важни“ дела, които му отнемат скъпоценното време.

Единственият вариант за решаване е да сте пределно честни със себе си, да се откажете от връзки или задължения, които ви обременяват. Или да търсите във всичко плюсовете. Искрено вярвайки, че „без статистиката не е живот, а каторга“, съвсем няма да вие сложно да съставите грамотен отчет за тримесечието. 

Равнение по Цезар

За да успее човек в съвременния свят, не е достатъчно само да е добър специалист. Практически във всяко описание на вакантно място едно от главните изисквания е способността да работи под напрежение, в многозадачен режим. С други думи, качествено да изпълнява няколко неща едновременно. И няма никакво значение за каква длъжност кандидатствате – за ръководител на компания или за продавач консултант. Специалистите от рода „три в едно“ имат много по-големи шансове да си намерят работа.

На пръв поглед, няма нищо сложно. Но практиката показва различна ситуация. Когато трябва да отговаря на обажданията, да пише на компютър и да изчислява баланс например, обикновения средностатистически служител не може да се съсредоточи дори и върху една от задачите си и в резултат не успява да свърши нищо. Или пък прави големи компромиси с качеството. И това е абсолютно нормално!

Изследванията показват, че при повечето шофьори, които разговарят по телефона, докато карат (дори с помощта на „хендсфри“), пада концентрацията на вниманието и те попадат в ПТП много по-често от автолюбителите, които употребяват алкохол и карат. Така че да се равняваме на Цезар, е не само безполезно но понякога и опасно.

Единственият начин да се работи продуктивно в режим на мултифункционалност, е грамотното планиране!

За закъсняващите 

Разбира се има и други причини, които пречат да се сприятелим с времето. И една от тях е желанието за самоутвърждаване (често несъзнателно). Всички сме чували, че шефът не закъснява, а е задържан. Тоест, той може да си позволи да закъснее за разлика от обикновените „простосмъртни“. Някои се въоръжават с това правило и постоянно „биват задържани“, като не признават дори и пред себе си, че причината за закъсненията им е стремежът да повишат собствената си значимост в очите на околните.

Случва се човекът действително да не усеща времето. Няма си и представа колко дни ще са му необходими за подготовката на доклада, колко минути ще му отнеме пътят до офиса и т н. Във века, когато времето катастрофално не достига, а всяка минуте е с цената на злато, липсата за чувство за време е скъпо удоволствие. Ако това обаче е главната причина за закъсненията, нещата не са чак толкова мрачни. Достатъчно е да се прояви търпение, методично да се следи колко време е необходимо за изпълнението на различни задачи, да се усвои изкуството на планирането и да се подредят приоритетите.

Коментар на астролога

„Всичко е относително“ е казал един от най-великите учени на миналия век. Относително е и времето. И се опитваме да се сприятелим с него и да го опитомим – всеки по своему.

Така например на хората с активен Марс, Меркурий, Уран и Плутон (това се отнася за родените под знаците Овен, Близнаци, Дева, Скорпион и Водолей) им е свойствено или да изпреварват всички, или да действат в точно съответствие е общоприетия еталон. Техните часовници или избързват, или „цепят секундата „.

Подопечните на Слънцето и Сатурн (обикновено Лъвове и Козирози) предпочитат сами да определят времето. Към пунктуалност се стремят и хората със силна Венера (Телци и Везни). Докато притежателите на хороскоп с активна Луна, Юпитер и Нептун (Раци, Стрелци, Риби) не са свикнали да бързат. Затова и не съвпадат във времето с поданиците на Марс, Меркурий и Уран.

Проблеми с точността възникват и при поразените или негативно аспектирани Меркурий, Уран и Сатурн. Но това не означава, че тези хора са в добри отношения с времето. Приятели са, но по различен начин. При едни „денят е по-дълъг от век“, а при други „стрелките на часовника са като нож“.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Поверия и поличби на новото време