Грешно възприемане на значението на името

Някои значения наимената са възприемани погрешно заради близко звучене

Проверете значението на вашето име:

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името.

Например от гръцкото Тихон – „щастливец“ са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение „тих“.

Имената на календарните светци – еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни.

Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали.

Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече „дар от Бога, Божи дар“, кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб— Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна.

Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, — Мавро и много други.

Как съкращаването променя името

Другият път към „побългаряването“ на чуждите имена е съкращаването. Дългите гръцки и еврейски имена трудно се произнасят в ежедневието, затова народът ги скъсява до една-две срички и им добавя български наставки. Така от Атанас се получават Наско и Таско, от Константин – Коста и Коце, от Димитър – Митко и Мито, от Георги – Гошо и Жоро. С времето много от тези умалителни форми започват да се дават и като самостоятелни имена.

Когато съкратената форма заприлича на позната дума, хората лесно ѝ приписват ново значение, без да подозират истинския произход на името. Затова, ако искате да разберете какво наистина означава вашето име, е добре да проследите откъде идва то, а не само на какво звучи.

Именни дни 2019