Списък на българските владетели през вековете
Списък на всички български владетели през вековете и до наши дни.

За титлите на повечето ранни български владетели не са запазени преки сведения. В късния препис на „Именник на българските канове“, достигнал до нас, те са наричани князе. Днешните историци им дават титлата кан или хан по аналогия с „канасубиги“ (KANAΣYBIΓI) – титлата, с която се назовават Омуртаг и Маламир. Самото „кан“ идва от Централна Азия и е било широко употребявано главно от монголите и тюрките.

| Титла | Име | Династия | Герб на династията | Период на управление | Пояснения |
|---|---|---|---|---|---|
Прабългарски племенни вождове
|
|||||
| Хан | Авитохол | род Дуло | — | ок.153 – ? | |
| Хан | Ирник (Бел-Кермек/Ернак) | род Дуло | — | 455 – 465 | Смятан за сина на Атила |
| Хан | Заберган | род Дуло | — | 550 – 562 | Владетел на българите кутригури. Поема престола след аварския каган Кандик |
| Хаган | Баян | род Дуло | — | 562 – 602 | Пръв хаган едновременно на аварите и българите. Поема престола след кан Заберган |
Владетели на Велика България
|
|||||
| Хан (патриций) | Органа | род Дуло | — | 602 – 630 | Регент, управлявал утигурите |
| Хан | Гостун | род Ерми | — | 630 – 632 | |
| Хан (патриций) | Кубрат (Курт) | род Дуло | — | 632 – 665 | Създател на Велика България |
| Хан | Батбаян (Безмер) | род Дуло | — | 665 – 668 | |
Владетели на Първата българска държава
|
|||||
| Хан | Аспарух | род Дуло | — | 681 – 700 | Син на кан Кубрат, създател на Дунавска България |
| Хан (кесар) | Тервел (Тривелий) | род Дуло | — | 700 – ок. 718 | Вероятно е син на кан Аспарух |
| Хан | Кормисош (Кормесий) | род Дуло | — | ок. 718 / 738 | |
| Хан | Севар | род Дуло | — | 738 – 753 | Боилите го убиват заради политиката му в полза на Византия |
| Хан | Винех | род Вокил | — | 753 – 760 | Избит с целия си род заради сближаването с Византия |
| Хан | Телец | род Угаин | — | 760 – 763 | Боилите го убиват, след като губи битка |
| Хан | Сабин | род Вокил | — | 763 – 765 | Народният събор го сваля от престола заради угодничество към Византия |
| Хан | Умор | род Вокил | — | 765 – управлява само 40 дни | Бунт го сваля, за да не води политика в интерес на Византия |
| Хан | Токту | род Вокил | – | 765 – управлява няколко месеца | Привържениците на Византия сред знатните го свалят и убиват, заедно с брат му |
| Хан | Паган | неизвестен род | — | 765 – 766 | Слугите му го убиват заради угодната на Византия политика |
| Хан | Телериг | неизвестен род | — | 766 – 777 | |
| Хан | Кардам | неизвестен род | — | 777 – 803 | |
| Хан | Крум (Крун) | неизвестен род, може би Дуло | — | 803 – 814 | Родоначалник на Крумовата династия |
| Хан (канасубиги) | Омуртаг | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 814 – 831 | Крумов син |
| Хан (канасубиги) | Маламир | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 831 – 836 | Омуртагов син |
| Хан | Пресиян I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 836 – 852 | Маламиров племенник |
| Княз | Борис I (Михаил) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 852 – – 889 – княз | Пресиянов син |
| Княз | Владимир (Расате) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 889 – 893 | Най-големият син на княз Борис I |
| Цар | Симеон I | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 893 – – 927 – василевс на българите и ромеите | Брат на княз Владимир, син на княз Борис I |
| Цар | Петър I (Свети цар Петър) | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 927 – 969 | Симеонов син |
| Цар | Борис II | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 969 – 971 | Най-големият син на цар Петър I |
| Колективно наместничество на комитопулите | Давид, , Самуил | — | 971 – 977 | ||
| Цар | Роман | Крумова династия, вероятно част от Дуло | — | 977 – 997 | Брат на цар Борис II, син на цар Петър I |
| Цар | Самуил* – | Комитопули, | — | 997 – 1014 | |
| Цар | Гавраил Радомир* | Комитопули, | — | 1014 – 1015 | Самуилов син |
| Цар | Иван Владислав | Комитопули, | 1015 –1018 | Първи братовчед на цар Гаврил Радомир | |
| Княз | Пресиян II-Фружин* | Комитопули, | — | 1018 | Негов баща е цар Иван Владислав |
Владетели по време на въстанията срещу Византия
|
|||||
| Цар | Петър II (Делян) | Комитопули, | — | 1040 – 1041 | Негов баща е цар Гаврил Радомир |
| Цар | Петър III (Константин Бодин) | Комитопули, | — | 1072 | |
Владетели на Втората българска държава
|
|||||
| Цар | Петър IV (Тодор) | Асеневци | — | 1185 – 1197 | |
| Цар | Иван Асен I (Белгун) | Асеневци | — | 1190 – 1196 | Роден брат на цар Петър IV |
| Цар | Иванко | Асеневци | — | 1196 | Убиец на собствения си братовчед цар Иван Асен I |
| Цар | Калоян (Йоаница) | Асеневци | — | 1197 – 1207 | По-малкият брат на царете Асен и Петър |
| Цар | Борил | Асеневци | — | 1207 – 1218 | Племенник на Асен, Петър и Калоян; някои го смятат за узурпатор |
| Цар | Иван Асен II | Асеневци | 1218 – 1241 | Негов баща е цар Иван Асен I | |
| Цар | Коломан (Калиман) I Асен | Асеневци | — | 1241 – 1246 | Царува чрез регентски съвет |
| Цар | Михаил II Асен | Асеневци | — | 1246 – ок. – 1256 – цар | Отначало управлява регентски съвет, оглавен от Ирина Комнина, после царува сам |
| Цар | Калиман II | Асеневци | — | 1256 | |
| Цар | Ростислав Михайлович | тъст на Михаил II Асен | 1256 – 1261 | ||
| Цар | Мицо Асен | Мицо / Асеневци | — | 1256 – 1263 | |
| Цар | Константин I Асен | Тих / Асеневци | — | 1257 – 1277 | |
| Император | Яков Светослав | Асеневци | — | 1262 – 1276 | |
| Цар | Ивайло (по прякор Бърдоквата) | ? | — | 1278 – 1279 | |
| Цар | Иван Асен III | Мицо / Асеневци | — | 1279 – 1280 | Негов баща е цар Мицо Асен |
| Цар | Георги I Тертер | Тертеровци | 1280 – 1292 | ||
| Цар | Шишман I | Шишмановци / Асеневци | — | 1280 – 1313 | Деспот на Видин и наследник на Асеневци. Провъзгласява се за цар, но приема властта на Търново над себе си |
| Цар | Смилец | Смилец | 1292 – 1298 | ||
| Цар | Йоан Смилец | Смилец | 1298 – 1300 | Регентството се води първо от майка му Смилцена, след това от деспот Елтимир | |
| Цар | Чака | татарин, потомък на / Тертеровци | — | 1299 – 1300 | |
| Цар | Теодор Светослав (Светослав Тертер) | Тертеровци | 1300 – 1321 | ||
| Цар | Михаил | Тих / Асеневци | — | 1301 | Роден от брака на Константин I Асен с Мария Палеологина |
| Цар | Георги II Тертер | Тертеровци | 1321 – 1322 | ||
| Цар | Михаил III Шишман Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1323 – 1330 | |
| Цар | Иван Стефан | Шишмановци / Асеневци | — | 1330 – 1331 | |
| Цар | Иван Александър | Шишмановци (Срацимировци) | — | 1331 – 1371 | |
| Цар | Белаур | Шишмановци / Асеневци | — | 1331 – 1336 | Брат на Михаил III Шишман и управител на Видинската област. Загива след война с Търново |
| Цар | Михаил Асен | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1354 | Син на Иван Александър, провъзгласен за съвладетел в Търново |
| Цар | Иван Асен IV | Шишмановци / Асеневци | — | 1336 – 1349 | Син на Иван Александър, провъзгласен за съвладетел в Преслав |
| Цар | Иван Срацимир | Шишмановци (Срацимировци) | ![]() |
1336 – – 1396 – цар | Провъзгласен за съвладетел. С прекъсване държи Видинското царство |
| Цар | Шишман II | Шишмановци / Асеневци | — | 1341 | Син на Михаил III Шишман. Византия го признава (в емиграция), а в България – не |
| Цар | Иван Шишман | Шишмановци (Срацимировци) | 1371 – 1395 | Владее Търновското царство | |
| Цар | Иван Асен V | Шишмановци (Срацимировци) | — | 1371 – 1388 | Брат на Иван Шишман, наричан още цар Ясен |
| Цар | Фружин | Шишмановци (), потомък на Иван Шишман | ![]() |
1393 – 1417 | Кратко време владее Търновското царство, след което живее в изгнание |
| Цар | Константин II Асен | Шишмановци (Срацимировци) | ![]() |
1396 – 1422 | С прекъсвания владее Видинското царство |
Владетели по време на въстанията срещу османците
|
|||||
| Цар | Шишман III | Шишмановци (), вероятно потомък на Фружин | ![]() |
1598 | |
| Княз | Ростислав Стратимирович | Шишмановци (Срацимировци) | ![]() |
1686 | |
| Крал | Карпош | — | 1689 | ||
Владетели на Третата българска държава
|
|||||
| Княз | Александър I Батенберг | Батенберг | ![]() |
17 април 1886 | |
| Княз | Валдемар Датски | Олденбургови, (Дания) | ![]() |
29 октомври 1886 | III ВНС го избира за княз, но той не приема престола |
| Княз / цар | Фердинанд | Сакскобургготски | ![]() |
7 юли 1918 – цар | |
| Цар | Борис III | Сакскобургготски | ![]() |
3 октомври 1943 | Син на Фердинанд – първо княз, после цар |
| Цар | Симеон II | Сакскобургготски | 28 август 1946 | Син на цар Борис III, царува при регентски съвет. От 2001 до 2005 г. е министър-председател на България |
По данни на Уикипедия
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.




Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.