Значение на имената – речник на българските имена

кратка форма на Радомир, Радослав, както Драго и Драгомир.

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

от Рад + (й)ован; радостен Иван

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

от Рад + ил

форма на Радой.

женска форма на Радоил.

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

а) от Рад + ой;б) от старинната форма радый с преминаване на -ый в ой

радостен (славянски).

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

съставно на Радко и Милко.

съставно на Рада и Мила.

"да се радва на мир", "да бъде прочут, известен с добри мисли"

от по-старинното Радомер - "велик в радостта", преосмислено: "който се радва на мира или на света"

който радва света (славянски). Радомир е и името на град до Перник.

женска форма на Радомир.

женска форма от Радомир, сравнително ново

"да се радва на мир", "да бъде прочута, известна с добри мисли"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

който радва света или който се радва на светлината (славянски).

"радост на света", новообразувано

женска форма на Радосвет.

щастлива слава (славянски).

"да се радва на слава"

старинно име: който се радва на слава (да се радва на слава); така подновяват Рад(ко), Рада

"да се радва на слава"

женска форма на Радослав.

радост (славянски).

Съдържат пожеланието на родителите новороденото дете да бъде радост на семейството си и на околните.

от радост

Съдържат пожеланието на родителите новороденото дете да бъде радост на семейството си и на околните.

сравнително новообразувано от радост

радост или радостна (славянски).

Съдържат пожеланието на родителите новороденото дете да бъде радост на семейството си и на околните.

радостна (славянски).

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

женска форма на Радой.

разширено от Радой

съкратено от Градимир

съкратена форма на изчезналото вече име Богорад - "който да бъде радостен на бога"

божур (български). Това е името на героинята от едноименния разказ на Йордан Йовков: ... Божура като че пощуряваше: очите й светеха, снагата й не чувствуваше тежестта на дрехите - жизнерадостна като овошките, пияна от слънцето като пчелите, които бръмчаха около цвета на ябълките. Тя тичаше по съседните къщи, разсмиваше старците, играеше с децата, влачеше след себе си въздишките и запалените погледи на младите цигани... Й. Йовков, "Божура". Божура да черпи на Цветница.

посветен на Деметра - гръцката богиня на плодородието (от гръцкото demetrius). Димитър е името на градоначалник на гр. Солун от III век, който започнал открито да изповядва християнската вяра. Заради това е хвърлен в тъмница и по-късно убит. В народните вярвания той е брат-близнак на свети Георги и господар на зимата. Според поверието от бялата брада на Св. Димитър се изсипват първите снежинки, затова народът казва "Дойде ли Димитровден (26 октомври), идва и снегът."

видоизменено от Радой

видоизменено от Радой

видоизменено от Радой

видоизменено от Радой

видоизменено от Радой

видоизменено от Радой

видоизменено от Радой. Благодаря на eteneva за това име.

видоизменено от Радой

старо име - женска форма от Дольо (от Радол, Видол и т.н.); в по-ново време разпространено по литературен път от Славейковия Иво Доля

гр. eufrosyne - "веселие, удоволствие, радост"

от лат. laetitia - "радост"

от "м о м а" (радост за родители, които си нямат, а жадуват момиче)

от "м о м а" (радост за родители, които си нямат, а жадуват момиче)

от "м о м а" (радост за родители, които си нямат, а жадуват момиче)

от "м о м а" (радост за родители, които си нямат, а жадуват момиче)

от "м о м ч е" (радост за родителите, които си нямат, а жадуват момче)

от "м о м ч е" (радост за родителите, които си нямат, а жадуват момче). През XIII век са се използвали формите Момчо или Момко, като в последствие е придобито окончанието "-ил"

от "м о м ч е" (радост за родителите, които си нямат, а жадуват момче)

старинно име "много радостен"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

от старинното рад "радостен" - пожелателно име: да се радва или да радва близките си

радостна (славянски).

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

радостен (славянски).

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

радостен (славянски).

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си". Много близко по значение с Радул

писмена разновидност на Радоил Радуй, Радул,

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

1) "да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си". 2) от лат. "radix" - корен, употребено в смисъл "местен жител", "кореняк". Използвано е като обобщаващо име на местното население в римските провинции и доста разпространено и в днешно време в Румъния.

1) "да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си".

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

"да бъде "р а д" - радостен, да се радва и да радва близките си"

от Радо (Ра-до) и частицата "-ло"

"да сияе (от хубост или от радост)"

"да сияе (от хубост или от радост)"

съкратено от Радослав, Доброслав и др.

от гр. haralampios - "светнал от радост"

може би от ар.-тур. sаtir - "весел, радостен"