Традиции в избора на име

Традицията на това как българите избират имена за децата си

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна.

За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.
Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна.

Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина.

От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник.

Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христьо, понеже се родил навръх Коледа, а втория син подновил бащиния си баща — Петко.

Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор.

Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената.

Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.

Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща.

Когато детето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.

С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен — син Вежен, сгодили се на връх Вихрен — син Вихрен и др.

Ролята на кръстника

В много краища на България последната дума за името е имал кръстникът. Родителите можели да му подскажат какво искат, но той произнасял името при кръщенето и така то ставало окончателно. Затова понякога детето получавало името на самия кръстник или на някой от неговия род – в знак на почит и на духовната връзка между двете семейства.

До кръщенето името често не се изговаряло на глас. Вярвало се, че така бебето е по-защитено от уроки и зли сили. Близките наричали детето с умалителни думи и чакали деня, в който името ще бъде дадено пред всички.

Пожелателни и защитни имена

Когато в семейството са умирали деца, родителите търсели име, което да „пази“ новороденото. Така се появили защитните имена като Живко, Здравко, Стоян и Остой. Други имена изразявали пожелание – детето да бъде мило, добро, радостно или богато.

Традицията днес

Днес повечето родители избират името свободно, но мнозина все още запазват връзката с рода. Често дават името на дядото или бабата в съвременна форма или взимат само първата му буква. Така старата традиция продължава, без да ограничава личния избор, а всеки имен ден напомня откъде идва името.

Вижте ?Имени дни 2019