Власовден

Власовден

Празникът е в чест на Св. свещеномъченик Власий, когото църквата почита на 11-ти февруари. В народния календар празникът е Власовден.

Дата на именния ден

Власовден отбелязваме на 11 февруари 2027 г. (четвъртък).

Описание на именния ден

Свети Влас бил лечител и епископ на Себастея, Малка Армения, днешна Турция. Според житието му, той е умъртвен, след като е измъчван с побой, с железен гребен и накрая обезглавен. Известен е като Сан Биаджо в Италия и Сан Блас в Испания.

В иконографията Свети Влас често е изобразяван с един от инструментите при умъртвяването му – железният гребен. Той е лекувал заболявания, свързани с гърлото при деца и животни, извършвайки и много чудеса.

Според народните вярвания Власий се приема за наследник на древнославянския бог Волос – бог на животните, лова, търговията и горите. За дедите ни той е бил само покровител и избавител на домашните животни и най-вече на впрегнатия добитък от болестта „влас“ и изцеряването им от рани.

Затова се смята, че днешният празник е в чест на впрегнатия добитък, за здраве на воловете, за да не заболяват от „влас“. Когато сутрин извеждали добитъка на водопой, стопаните слагали на рогата им специални обредни хлябове. След това ги наквасвали с вода и давали първо на воловете. После от същия хляб раздавали на минаващите хора и ги благославяли.

На този ден строгата забрана била да не се впрягат животните за работа, защото, според легендата, те разпасвали деветте колана, с които били опасани. Неспазването на забраната означавало болест или смърт за животното.

На много места празнуват земеделците, за да не ловят „влас“ нивите, т. е да не излизат стръковете без клас. Празнуват и овчарите, за да не се раждат агнетата с груба вълна, т. е „власати“.

От стопанството традицията се пренася и в домакинството, където жените не трябвало да месят, за да не „власява“ брашното и да не предат, за да не пада „влас“ в техните очи и на децата им. В този ден не се върши никаква „власата“ работа.

Други наименования на празника

Муковден

Произход на празника

Църковният християнски празник е наречен на свещеномъченик Власи Севастийски, посечен заради Христа в 312 г., покровител на домашните животни.

Според народното вярване името на празника произхожда от болестта влас и раната при зарастването й, засягаща червата и стомаха на животните.

Как се празнува

Във всяка къща „още по тъмно“ се замесва тесто за обредните краваи. Като се опекат жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел (сварени в гроздов сок плодове). При раздаването се имитират движенията на животните – мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия произлиза и името на този празник в някои области на страната – Муковден.

Стопанинът изкарва воловете от обора, разресва ги, а стопанката изнася краваите, поставени в решето. После надява по един кравай на рогата на всеки вол и стопанинът ги повежда към реката. Там разчупва краваите, топва ги в течаща вода и захранва добичетата, за да са здрави през годината.

След водопоя, като се върне в дома, стопанинът събира цялата челяд и всички стоешком (прави) хапват от трапезата, която стопанката е сложи-ла. Едновременно с храненето децата мучат, ритат с крака, а стопанинът благославя: „Ла се влачи влас, в дьн’ Земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!“ „Амин!“ – отговарят всички и вярват, че през цялата година хора и животни няма да боледуват.

Традиции

Подготовката за празника започва още от предния ден (10 февруари), когато младите мъже започват да събират дърва и после да ги струпват на някое от кръстовищата в селото. Навремето ги взимали от гората, но днес повечето хора си носят дърва за огрев от домовете. На самия празник, още преди зазоряване, запалват огън и го поддържат, за да стане после хубава жарава. Понеже чакането е изморително, а времето през февруари обикновено е много студено, всеки мъж си носи и шише с домашно вино или ракия. Покрай обредните пити пък, жените приготвят от останалото тесто кравайчета.

Първото, извадено от пещта, слагат на главата на някое от добичетата в обора, а останалите събират в бохча за после, когато пийналите мъже ще имат нужда и да хапнат нещо. Момичетата, родени в големия град, сигурно смъртно биха се разлютили на всеки, който би се осмелил да им извика мощно „Мууу“ зад гърба. Не и булките и момите от Калояново. Е, поне не и на празника. Защото на този ден невъзпитаното мучене се възприема като дружески поздрав, като знак на уважение и пожелание за здраве и плодовитост на животните в дома й.

Точно от тук идва и името на ритуала, който местните наричат Муфканица. Един от най‐забавните моменти е този, в който двама мъже, застанали от двете страни на огъня, имитират бой на рогати добичета. Наградата за победителя е питка със сирене. „Жертвениците“ могат да бъдат и повече от един, особено ако участниците са много и са пръснати в различни махали.

Повече за Власовден

В обредно-празничния комплекс на Власовден се забелязват множество сходства със системата от обредни практики, обслужващи Силвестровден, Летния Симеоновден (Симеон Орач), Герасимовден, Гергьовден и Зимния Симеоновден(Симеон Богоприемец). В основата на ритуалната обрядност стоят реликтите на древноезически митологични системи, свързани с отдаването на култова почит към домашните животни и в частност – на впрегатния добитък.

В различните етно-региони от територията на България свети Влас е популярен и с наименованията Волос, Велес и др. Едно красноречиво доказателство за полиморфния характер на празничната обрядност е многообразието от данни за етимологичния аспект на Власовден. От една страна, наименованието „влас“ се свързва с „косъм„, „власинка„, „власеница„, което е препратка към навиците и характерните особености на скотовъдеца – облечен в животински кожи. От друга страна, може да се приеме, че произхожда от „власть“ – „власт„, „мощ„, „могъщество“ и „власти“ – „владея„, „господствам„, „притежавам„. Наименованието „Велес“ произхожда от корена „ве-„, „веле-„, което е семантичен аналог на „голям„, „велик„, „величествен„, „могъщ„, „грандиозен„.

В митологичната система на древните славяни Велес е Бог не само на скотовъдците и покровител на стадата – той е считан за Бог на мъдростта, познанието, магията, сръчността, изкуството. В още по-ранни представи, той е и Бог на смъртта, но покровителства най-вече философския аспект в характеристиките й. За древните славяни смъртта е само един от етапите на прераждането, при който се извършва трансформация на душата – завършва се един жизнен цикъл и се започва подготовката за ново превъплъщение. Универсалното трансцендентално преминаване на човешката душа от едно състояние в друго в славянската митологична система се възприема като развитие по права линия, за разлика от източните религиозно-философски системи, които възприемат развитието като проявление на спираловидна кръгообразна цикличност.

За опазване здравето на едрия впрегатен добитък, както и на домашните животни, се спазва система от строги табута. Най-изразително присъствие сред тях има пълната забрана за извършване на домакинска и селскостопанска работа. В представите на старите българи стомашно-чревната болест, която предизвиквала мор по добитъка, се наричала „влас“ и повечето обредни практики са насочени към омилостивяването на свети Власий и за спечелване на неговото благоразположение. За предпазване на домашните животни от болести се месят обредни хлябове – „Света Петка„(„Боговица„) и „Свети Влас„, които по традиция са безквасни и повърхността им задължително се маже с пчелен мед. Първият хляб се раздава за здраве между съседите и другите членове на общността, а вторият се слага в храната на добитъка.

В някои етно-региони от територията на България се организират празнични ритуални шествия с волове, което представлява своеобразна надпревара за званието „най-добър стопанин“ на селото. В основата си то носи характеристиките на имитативна магия, целяща предизикването на добро здраве сред животните. От друга страна, ритуалното шествие съхранява в себе си посланието за „очовечаване“ и „окултуряване“, за извършване на ритуално маркиране на територията, на отделянето на своето, окултуреното пространство от чуждото, неусвоеното и болестотворното.

Именници

Влас, Власена, Власенка, Власи, Власка

Пожелания за Власовден

👉 Вижте пълната колекция Пожелания за имен ден

Обичаи и трапеза за Власовден

Рано сутринта на този ден жените разнасят по съседите си топли пити, намазани с мед или рачел /сварени в гроздов сок плодове/. При раздаването се имитират движенията на животните – мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия произлиза и името на този празник в някои области на страната – Муковден.

👉 Вижте още за Обичаите и традиционната храна за Власовден

Вътрешни препратки

Външни препратки

Wikipedia
Съновникът