Произход на българските фамилни имена: -ов, -ев, -ски и -ин

В тази статия ще видите как се е родила една фамилия, какво означават окончанията -ов, -ев, -ски и -ин и как сами можете да проследите корена на своето име.

Произход на българските фамилни имена: кратка история

Днешната българска именна система се смята за трикомпонентна – всеки има лично, бащино и фамилно име. Наред с тях обаче и до днес живеят неофициалните родови имена от типа Ивановци, Стояновци или Джамбазовци, които обозначават цял род с общ прародител.

В миналото не е имало нужда от официална фамилия. Хората в селото или махалата са назовавали всеки по малкото му име, по бащата или дядото, а често и по прякор, който подсказва занаят, родно място или някаква лична особеност. Едва с модерната държава, с регистрите и документите след 1878 г., се налага всеки човек да има едно постоянно фамилно име.

Много известни възрожденци са сменяли формата на името си през живота. Авторът на „Рибния буквар“ например се е подписвал като Петър Х. Берович, а по-късно става известен като Петър Берон.¹ Повече за развитието на имената през различните епохи ще намерите в статията българските имена през вековете.

От прякор до фамилия: как се ражда едно фамилно име

Езиковедите от Института за български език при БАН описват ясен път, по който минава голяма част от фамилиите: първо прозвище или прякор, после родово име и накрая официално фамилно име. Пример от крепостни актове от XIX век е Иван Мотикар – наследниците му са записани като Мотикарье или Мотикарци, а днес името живее като фамилията Мотикаров.¹

По същата схема се развиват и други имена:

• от лично име: Марин – Мариновци – Маринови;
• от прозвище по занаят: Гребенар – Гребенаре – Гребенарови;
• от шеговит прякор: Деримишка – Деримишкови.

Интересното е, че много семейства в един момент изоставят старото си родово име и вместо него приемат за фамилия личното име на дядото. Причината е, че част от родовите имена са звучали неразбираемо или дори неприлично, особено когато в основата им стои чужд по произход прякор – като Келешев или Узунов. Законите също са позволявали избор между родовото име и името на дядото. Така днес имаме толкова много Иванови, Петрови и Стоянови.

Окончанията -ов и -ев: най-българските фамилии

Повечето български фамилни имена завършват на -ов или -ев за мъжете и на -ова или -ева за жените. Те са притежателни форми от лично име – Иванов буквално значи „на Иван“, „от рода на Иван“. По същия начин се образува и бащиното име, затова двете често изглеждат еднакво.²

Изборът между -ов и -ев зависи от звука, на който завършва основата: Петър дава Петров, но Георги дава Георгиев, а Андрей – Андреев. Същите окончания са много разпространени и при руснаци и македонци, което понякога създава объркване за произхода на дадена фамилия.

Кои са най-честите фамилии у нас? Според Уикипедия, която се позовава на данни на НСИ, най-разпространените фамилни имена са Иванов/Иванова, Георгиев/Георгиева и Димитров/Димитрова.³ Това никак не е случайно – Георги, Иван и Димитър са и най-често срещаните мъжки лични имена в страната.

Фамилни имена на -ски, -ин, -ович и други редки окончания

Второто по разпространение окончание е -ски (за жени -ска). Понякога то е просто вариант на -ов или -ев, но често показва откъде е дошъл родът: Софиянски е човек „от София“, а Стамболийски – „от Истанбул“.²

Фамилиите на -ин и -ина, като Кунин, Ганина или Радин, са особен случай. Смята се, че те произлизат от женско име – „на Куна“, „на Гана“, „на Рада“. Най-често се срещат в района на Разлог и Банско.

Има и окончания, които днес почти не се срещат:

• -ович и -евич – били са популярни в някои области, особено сред българите католици, но постепенно излизат от употреба;
• -ек – типично за Копривщица, с имена като Тиханек, Козлек и Ломек;
• без окончание – имена като Берон или Томаш, които звучат чуждо, но имат дълга история.

Тези редки форми са истинско съкровище за родословните изследвания, защото често веднага насочват към определен край или общност.

Бащиното име и фамилията: защо често съвпадат

Бащиното име, или презимето, у нас е патроним – образува се от личното име на бащата.⁴ Ако бащата се казва Георги, детето ще бъде Георгиев или Георгиева. Фамилията пък по правило се наследява от рода на бащата.

Доскоро обаче в много семейства фамилията не се е запазвала. Детето е приемало за фамилия бащиното име на баща си, затова имената в рода са се „плъзгали“ с всяко поколение: синът на Петър Стоянов Иванов става Георги Петров Стоянов, а неговият син – Ивайло Георгиев Петров.² Тази практика е причина днес братовчеди да носят различни фамилии, а родословните дървета да изглеждат като пъзел.

При сключване на брак днес жената може да приеме фамилията на съпруга си, да запази своята или да ги съчетае с тире. Семейният кодекс позволява и обратното – мъжът също може да приеме или добави фамилията на съпругата си.

Фамилии от занаяти, прякори и места

Освен от лични имена, голяма част от българските фамилии разказват какъв е бил прародителят. Коларов, Ковачева, Даскалов или Попова пазят спомена за занаят или положение в обществото – колар, ковач, учител, свещеник. Други, като Калайджиева, Чолаков или Узунова, идват от турски думи, навлезли в езика през вековете, а има и фамилии с гръцки корен.²

Родовите имена, станали основа на фамилии, често съдържат и прякори по външен вид или характер – Длъговци, Шишкови, Чолаците – или названия на животни като Зайците, Катърови и Лесичкови. В тях е запазен своеобразният хумор на старото село, където всеки е имал „второ име“. За личните имена, от които произлизат повечето фамилии, вижте и статията личните имена на българите.

Как да проучите произхода на собствената си фамилия

Ако искате да разберете откъде идва вашето име, започнете от семейството. Ето няколко стъпки, които помагат:

• Попитайте най-възрастните роднини за родовото име – „Как ни викаха на село?“.
• Проследете бащините имена назад – често фамилията е името на конкретен прадядо.
• Потърсете стари документи: кръщелни свидетелства, нотариални актове, военни книжки.
• Разгледайте окончанието и корена – занаят, място или лично име.

През 2026 г. Институтът за български език насърчава точно такива проучвания – по научен проект ученици събират родовите имена в своите семейства, за да не изчезне родовата памет.¹ Ако имате деца в училище, това е чудесен повод за общ семеен проект през учебната 2026/2027 година. А ако искате да научите повече за имената изобщо, прочетете повече за българските имена.

Често задавани въпроси

1. Източник: Български език и литература (ИБЕ – БАН) – Родовите имена на българите[↩][↩][↩][↩][↩][↩]
2. Източник: Wikipedia – Bulgarian name[↩][↩][↩][↩][↩][↩]
3. Източник: Уикипедия – Фамилно име[↩][↩]
4. Източник: Уикипедия – Презиме[↩]