Смъртта е заложена в нас

Смъртта е заложена в нас

В организма на всяко живо същество Създателят (или Природата) е заложил механизъм, който като часовник отброява срока на живота.

Можем ли да отсрочим фаталния край?

Науката упорито работи в тази насока, но резултатите не са оптимистични.

Многи ли са столетниците у нас и въпбще в света?

Медиците, биохимиците и биофизиците се сблъскват с много неизвестни, но и феномени – например случаите на „неувяхваща младост” и остаряването в детска и юношеска възраст. Загатките остават.

Но можем да отговорим на въпроса къде се намира нашият биочасовник и неговите „пускови маханизми”.

В Сърцето

„Адската машина” на смъртта според медици и биолози е заложена в орган, който нашите далечни предци почитали като „човешката същност”.

Сърцето е генетически програмирано да извършва определен брой свивания като мускул – това се отнася за свички живи същества. По-дълго живеят онези, чиито сърца пулсират по-рядко и по-бавно, а по-кратък е животът на същества, чието сърце бие по-често и по-бързо. В това всеки може да се убеди, сравнявайки жизнения срок на човека, котката и врабчето.

В дебелото черво

Според знаменития руски физиолог Иля Мечников остаряването и смъртта са следствие от самоотравянето на организма от отпадъци при гниене в дебелото черво. Този процес може да бъде предотвратен от млечно-киселия бацил. Затова Мечников препоръчва редовна консумация на кисело-млечни продукти – кисело мляко, айрян, извара и др.

Руският учен обяснявал, че хората, достигнали дълбока старост, винаги са консумирали кисело мляко. Повече от 20 години ученият включвал в менюто си кисело мляко, приготвяно по негова специална рецепта. Въпреки това Мечников не доживял до 70 годишна възраст. Починал от болест на съцето!

В мозъка

Редица учени смятат, че продължителността на живота зависи от главния мозък. Човек живее по-дълго, ако се занимава с научна, интелектуална дейност и използва по-голям процент от капацитета на мозъка си. Подръжниците на тази концепция се позовават на известни примери. Архимед открил вдлъбнатото огледало, когато бил на 75 г, Марк Цицерон е съчинил „Трактат на старостта” на 63 годишна възраст, Галилео Галилей завършил своите „Диалози за движението” на 72, Микеланджело Буанароти започнал да рисува своята гениална творба „Страшния съд”, когато бил на 58 г, а я завършил на 66. На 87-годишна възраст той ръководел строежа по негов проект на купола на катедралния храм „Свети Петър и Павел” в Рим. Исак Нютон плодотворно работел до 83 г, Тициан – до 99, а Томас Едисон патентовал 40 нови свои изобретения след 80-годишния си юбилей.

В клетките

Теорията за „клетъчната смърт” се основава на трудовете на професора по анатомия Леонард Хайфлик от Калифорнийския университет, САЩ. Той доказал експериментално, че клетките в човешката тъкан могат да се делят не повече от 50 пъти, след което загиват. Според тази теория часовникът , който отмерва срока на нашия живот, се намира във всяка клетка. Загиването на клетките (или отслабването на функциите на клетките, които не се делят) довежда до отслабване на организма и накрая до неговата гибел.

В гените

Шверцайрският естествоизпитател и лекар, един от основателите на експерименталната физиология Албрехт фон Халер, приема наследствеността за решаващ фактор колко ще живее човек. За пример сочи сина на английския дълголетник Томас Пар – Джон Пар, който до края на живота запазил физическото си здраве и ясна мисъл. Починал на 127 г.

През 1987 г в специализиран западен печат се появи съобщението, че е открит генът на старостта, но при гъбите. Присаден от стара гъба на млада, последната започнала много бързо да старее и да загива. Сега учените в най-престигните лаборатории по света работят над най-важното – да открият гена на старостта при човека! Ако това се случи, не могем да се хадяваме на вечна младоет. По-скоро науката ще може да открие начин за забавяне на смъртоносния процес на остаряването.

В областта на генното инженерство за успех се смята отделянето на гена на дълголетието. Група учени от Базилския университет в Швейцария открили потенциални сили на организма , които могат да удължат човешкия живот. Това е генът, отговарящ за запазване на жизнените сили в организма. Генът, имплантиран на насекоми, увеличил живота им 1,5 пъти.

В жлезите с вътрешна секреция

Американският изследовател Робърт Уилсън се заел с опити да върне младостта на застаряващи жени. Неговият лечебен курс съчетавал диета с приемането на витамини и соли и инжектиране на женски полови хормони естроген и прогестерон. Експериментът успял не само да забави и спре възрастовите процеси в организма, но и да предизвика обратен, подмладяващ процес. Положителният ефект се отразил не само на вътрешното състояние, но и на външния вид на жените.

В хипоталамуса

Той е също като термостата. Ако в него се прибави разтвор от натрий и калций, ще може да се регулира температурата на организма. В опит с маймуни температурата на тялото била снижена с цели 6 градуса. Вупреки това животните не чувствали студ, не били съхкиви, нито вяли. Нямало никакви странични явления. Ако температурата на тялото се понижи само с 2 градуса Целзий, продължителността на живота рязко ще се увеличава, тигава човек спокойно може да доживее до 700 годишна възраст!

Изследователите смятат, че ако термостатът е нагласен на по-ниска температура, ние няма да се чувстваме по-различно от сегашните 36, 6 градуса, т е на външната температура ще реагираме както и сега. Вероятно в бъдеще средството за подобно понижаване на телесната температура ще се продава в аптеките във вид на капсули.

В свободните радикали

Привържениците на тази концепция са убедени, че процесът стареене се провокира от натрупването в организма на остатъчни молекули с висок електрически потенциал, т нар свободни радикали. Именно те предизвикват необратимите процеси. В опитите си учените използвали консерванти, с които в промишлеността се предпазва маслото от гренясване. Приложеният метод удължил живота на мишките 1,5 пъти. А при човекът би достигнал 105 г. Експериментаторите смятат, че това е само началото. Ако успеят да обезвредят свободните радикали, учените се надяват, че в бъдеще хората ще живеят по няколко столетия.

Руският изпитател учен Николай Исаев има своя теория за увеличаване видовата продължителност на живота. Според него стареенето зависи от т нар метаболити. Ако равнището на съдържащите се в организма метаболите се снижи, организмът незабавно се връща в по-ранен етап на развитие на живота. Това може да се повтаря безкрай, защото причинителят злосторник метаболид вече го няма. Засега Н Исаев е разработил и внедрил нови видове растения – картофи и клен, които могат да достигнат видово безсмъртие.

Резултатите от опитите на учени от развитите страни сочат, че „адската машина” на смъртта разполага с много взривители, но само част от тях са познати на науката.. Откриването и обезвреждането им може да ни приближи до заветната мечта на човека – безсмътрие!

Специалистите вярват, че през настоящето столетие, и то в началото, медицината ще разполага с 40 начина за удължаване на човешкия живот.

Но има и друга теза: Бог е създал нашего брата физически и смъртен, а душата му – безсмъртна. Може би отпуснатите ни 60-70 години живот са за това, че все още не вървим по правилния път и лесно се подаваме на греховни изкушения, че сме се отдалечили от природата и от вярата в Бога!