Традиции и обичаи за Трифоновден
Какви са традициите и обичаите на Трифоновден?
Традициите на Трифоновден
На 1 февруари празнуваме Трифоновден. Почитат го най-вече там, където има развито лозарство. Но не се отказват и тези, които търсят повод за почерпка.
Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие. След кратък зимен отдих, с подкастрянето на лозята и овошките, започва отново и селскостопанският труд.
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
На Трифоновден празнуват имената (именници)
ЛОЗА, ЛОЗАН, ЛОЗО, ЛОЗИНА, ЛОЗАНА, ЛОЗЕН, ЛОЗЕНА, ЛОЗКА, СЕКУЛ, ТРИФОН
Свети Трифон се приема за покровител на лозари, кръчмари и градинари. И така в нашата традиция се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-буйните и жизнерадостни народни празници.
И ако житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, то по стар български обичай притча за Трифон Зарезан е изпълнена с добродушен присмех. Ето какво гласи тя:
Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:
– Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.
Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:
– Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.
От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата.
На този народен празник ясно личи и „първообраза“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.
На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.
В деня на празника всеки стопанин с бъклица вино, варена кокошка и топла пита отива на лозето си отрязва три пръчки, полива ги с вино и благославя – „колкото капки в бъклицата, толкова грозда в лозницата”.
След този ритуал лозарите се събират на обща трапеза и избират “цар на лозята”, не просто така, а той винаги е най-работливият след тях. Закарват царя с двуколка, теглена от самите лозари, като през цялото време го поливат с вино. Тази процесия минава през цялото село и накрая се отбива в дома на “царя на лозята”. Там всички сядат на обща трапеза, на която задължително трябва да има тутманик, варена кокошка, печена луканка и вино, много вино, разбира се. Има една много отговорна мисия, която царят трябва да спазва – да не се напие, за да има много лозя и вино през настоящата година.
Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“. След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къщата или на мегдана и продължавали празника до първи петли.
Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3-ти февруари са известни като Трифонци.
Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича „трифоносване“ и засяга и бездетните жени и добитъка. Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те изпичали големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.
В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“.
И трите Трифонци в народния календар имат безспорна връзка с православните празници и традиции. В старобългарската притча за Трифон Зарезан намираме вплетено библейското сказание за отиването на Дева Мария с Младенеца в храма. Поверията и магическите действия срещу безплодие, които се практикуват на втория и третия Трифонец, явно са свързани с името на Светата майка, с вярата, че тя е покровителка на майчинството.
Първият Трифонец пък съвпада със Сретение Господне – 40-тият ден от рождението на Христа. И приели христянската религия, дедите ни не се отказали и от езическите си вярвания и обичаи – щом можели и на тях да се надяват за здраве и плодородие.
Жива е традицията и днес, въпреки че настъпилите след 1968 г. промени в православния християнски календар. На много места Трифон Зарезан все още се празнува по стария църковно православен стил, на 14 февруари, който в годините на социализма бе обявен за Ден на лозаря.
Важното е, че и днес повсеместно се почита Трифон Зарезан, че по-голяма част от обредността на празника се е запазила и че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Трапезата на Трифоновден
Традиции и обичаи за Трифоновден
Официални празници 2023
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъже
Пожелания за имен ден на дете
Пожелания за имен ден
