Традиции и обичаи за Стефановден

Традициите на Стефановден

Денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество Христово. Това е третият ден на Коледа и според народните традиции последният празник за годината. За него предците ни разказват, че “затваря кръга” на старата година.

Като един от седемте ученици на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската вяра, Свети Стефан е наричан пръв мъченик или първомъченик. Той бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон.

Свети Стефан бил осъден на смърт от старейшините, поради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла извън пределите на Йерусалим, в Йосафатовата долина, където бил замерян с камъни от разярената тълпа. Въпреки всичко, мъченикът коленичил с последни сили и обърнал поглед към небето с думите: „Господи, не им зачитай този грях“, след което издъхнал.

Тялото на светеца не било погребано, а било оставено на птиците и зверовете. Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Денс, мощите му почиват в Сионския храм в Йерусалим, след като през V век един свещеник получил видение за тяхното местонахождение.

Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.

През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.

В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, за да е силна и богата новата година.

По традиция, обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени. Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта.

На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение.

Основен обичай на празника е ладуването. Името произлиза от припева: “Ой ладо, ладо, момиче младо”. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата, а останалите пеят песни – ладанки за женитба и щастлив семеен живот. С песента те се надяват да сбъднат надеждите и съкровени си мечти.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Поверия за Стефановден
Пожелания за Стефановден
Трапезата на Стефановден
Какви са Коледните традиции по света?