Магията на Гергьовден

На Гергьовден в България се чества свети Георги Победоносец.

Този ден е официален празник на Република България, както и празник на Българската армия – Ден на храбростта. Това е и празник на овчарите.

Като ден на храбростта, се чества от самото създаване на Българската армия. Денят определн за честването на този празник е 6ти май.

На този ден Българската православна църква чества свети Георги Победоносец.

За народа това е един от най-големите пролетни празници.

Имената с които е познат са: Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлмани, помаци и роми. Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи.

Този празник бележи началото на стопанската година, която завършва на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на пролетната влага и плодородието.

Българите почитат този празник дори повече от великден, както се пее и в редица народни песни:

Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.

Ритуали

Според преданието, в нощта преди празника, още преди първи петли, хората отиват на някоя поляна или ливада и се „къпят“ в утринната роса. Според народа по това време на годината всичко е покрито с „блага роса“, като на някои места „къпането“ се е правело на голо.

Ритула се е извършвал от безплодни жени, като така се е вярвало, че могат да заченат. Росата е събирана и носена в къши защото се е вярвало, че има силни лечебни свойства. С нея се замесвали и обредни хлябове.

Росата на този ден е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпели за пръв път през годината в нея. Смята, се че дъжда на този ден както и на Спасовден, са особено плодоносни и всяка капка ще ви донесе жълтица.

Обреди за плодородие, здраве и благоденствие

При завръщането си по домовете, хората събирали зелени разстения, които използвали за украса над вратите си. Слагали се и в завивките на децата, както и по хомотите на животните.

Момците слагали зеленината по вратите на любимите си, а девойките правели венци и ги закичвали в косите си.

Много известен обичай е по Гергьовден да се правят люлки. На тези люлки, момците люлеели момите и разговаряли с тях.

Също било прието хората да се теглят на кантари, като се вярвало, че това ще ги направи по-здрави и силни.

Както и на Еноьовден, така и на Гергьовден, билките имат особено силна лечебна мощ. Това бил ден подходящ и за магии и хората опитват да оберат плодородието от чуждите ниви.

Жертвено агне

На този ден по стар обичай се пече обредно агне. Освен покровител на земеделците, свети Георги е покровител и на стадата.

На този ден се извежда стоката на първата зелена паша. Също и първото обредно доене на овцете.

Навсякъде е разпростраен обичаят на този ден да се заколи агне от всяко семейство независимо дали притежава жива стока или не защото:

.. къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото

Начина по който се избирало агнето което да бъде пренесено в жертва, навсякъде е различен. Някъде това било първото родено агне, другаде първата овца която излезе от кошарата.

Преди да се заколи то също се окичвало с венец, и се захранвало със свежа зеленина.

В миналото агнето се коляло в къщата близо до огнището, като се гледало кръвта да опръска сетената. На други места по дебелината на браздите от кръв се гадаело дали годината ще е плодородна или не.

Най-често агнето се пече цяло, като след това се носи в църква за освещаване, ако се е правело за групова трапеза, то се прикадявало на място.

Вижте и Празнична трапеза за Гергьовден

Използвани материали от Wikipedia