Трапезата за Гергьовден

Празничната трапеза на Гергьовден

Един от най-почитаните светии в България е Свети Георги Победоносец.

На 6 май Българската православна църква чества деня на св. Георги – мъченик за християнската вяра.

Гергьовден е обявен за национален празник и Ден на храбростта и Българската армия. Освен това се чества и като Празник на овчаря.

Трапезата за Гергьовден - агнешка дроб чорба — Трапезата за Гергьовден – агнешка дроб чорба

На този ден е традиция да се коли агне, първото агне родено през годината. Преди да се заколи се захранва със зеленина и се запойва с вода. Агнето се пече цяло и се носи в църквата да бъде осветено.

Агнето трябва задължително да присъства на трапезата за Гергьовден, защото празникът отбелязва настъпващото лято, заради което традициите ca свързани c животновъдството, земеделието и настъпващата нова стопанска година като цяло.

Обикновено агнето се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася в църква, за да се освети, или пък го прекадяват на място заедно с останалите храни.

Приготвя се общоселска трапеза, която се прави „на зелено“ в църковния двор, край селото /на оброчище, кръст, манастир и пр./, край кошарите.

Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни – обредни погачи, прясно сирене – на Гергьовден за пръв път се приготвя и прясно сирене, което не се соли, за да не пресъхне млякото на овцете.

То също се окичва със зеленина: чесън, бук, глог, коприва, овче кисело мляко, зелена салата, баници (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), мляко с ориз и др., а също – вино и ракия. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни за здраве и плодородна година, като задължително – от плешката на агнето.

Особено място на трапезата заема обредният гергьовденски хляб, чието приготвяне става предишния ден и по-рядко на самия празник.

Забърква се нов квас, за да са млечни овцете, а нощвите се остъргват със сребърна гривна или сребърна пара. Млада булка или мома носи водата за замесването на хлябовете /мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки/.

Пак тя или стопанката, пременена в празнични дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец, замесва обредните погачи, които са три вида – за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве.

По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Обредните хлябове се шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с украса от самото тесто, символизираща празника – кошара, агънца, овчар, овчарска гега.

Празничната трапеза е придружена с песни, музика, танци и игри.

На празника е важно цялото семейство да присъства на трапезата. Освен агнето на масата трябва да има зеленина и свежи зеленчуци. Например свеж, пресен лук, репички и зелена салата. Изпича се и обреден хляб (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) и се поднася прясно издоено мляко, сирене и извара.

Сиренето и изварата също са добра идея. Най-добре е, ако са домашни. Ако държите да следвате всички препоръки, ще ви се наложи да си осигурите и агнешка дроб сърма (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), варено жито (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), баница (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) и вино. Традицията повелява да не се дават назаем млечни продукти.