Личните имена на българите

История на личните имена на българите

Личните имена на българите са възниквали и са се променяли през различни епохи.

Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

Може да проверите какво означава вашето име тук:

Балкански полуостров

С настаняването на Балканския п-в българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена.

Днес са оцелели само имена от латински корени. Едни са останали от старото романизирано население, а други са по-късни заемки от румънски.

Аспарухови имена

Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни.

Някои днешни български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен.

Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него. По време на дългото гръцко и турско робство почти всички те са изчезнали от народната традиция, а в по-ново време някои от тях са възобновени по книжовен път.

Покръстване

С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил.

Произход

По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.

Еврейски

Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.

Гръцки

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.

Латински

Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко, и то преминали през гръцки.

Турски

Въпреки вековното турско робство поради разликата в религията турски лични имена не са възприети сред българите.

Мохамедански имена се срещат само у помашкото население. Вън от тях обаче се срещат неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи.

Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др. Тези турски имена и прякори съставят пети пласт.

Възраждане

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. Например към края на турското робство се появило личното име Венелин, което всъщност е фамилно име на руския писател историк Юрий Венелин.

Малко по-късно, а и след Освобождението зачестява името Александър, заради руския император Александър ІІ, и Владимир – неговия син.

Когато Фердинанд станал княз на българите през 1887 г. името му било непознато у нас. Сега обаче все още се срещат Фердинандовци и те са хора на преклонна възраст или покойници.

Октомврийска революция

След Октомврийската революция у нас се появили лични имена Ленин, Будьони или техни производни — Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, в годините на социализма – Петилетка.

Литературни имена

Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно — Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.

Ако приемем политическите и литературните имена за шести пласт, последния седмия, ще съставят имената от думи, които означават предмет – Телефонка, Салфетка, Грамофонка.

Кино

В днешно време и киното стана извор на лични имена.

Според последните сведения на голяма популярност продължават да се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България.

Заедно с тях навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция, но това е тема за други изследвания.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна граница между тях — пожелателни и защитни.