Обичаи и традиционна храна за Андреевден

Обичаи

Андреевден – обичаи и храна

Началото на зимния цикъл празници и народния календар се поставя от Андреевден, отбелязва всяка година на 30 ноември. Празникът се нарича още Едрей, Дрейювден, Мечкинден.

Обичаи и традиционна храна за Андреевден
Обичаи и традиционна храна за Андреевден

В църковнохристиянския календар денят е посветен на св. апостол Андрей Първозвани – пръв от апостолите тръгнал след Христа, и като първи цариградски епископ проповядвал словото Христово между славяните.

Андрей бил рибар от Галилея и брат на апостол Петър. Отначало той бил ученик на Йоан Кръстител, но щом чул Йоан да нарича Иисус „Агнец Божий“, тръгнал след Него и довел и брат си. Затова църквата го нарича Първозвани. Според преданието апостолът завършил живота си като мъченик – разпнат на кръст с наклонени греди. Оттам идва и името „Андреевски кръст“.

Според народното вярване от Андреевден денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Затова в навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща и сутринта всеки от членовете на семейството хвърля по малко от варивото в комина с пожеланието посевите да растат високи и да наедряват, а след това изяждат останалото.

Мечкинден
Мечкинден

В района на Западна България този ден се почита за предпазване от мечките и затова е известен като Мечкинден. От сварените бобени или царевични зърна се оставя в четирите ъгли на къщата с думите „На ти мечко за душа“ или се хвърля от тях в комина. В някои селища за мечката оставят на вратата нанизана варена царевица.

Легендата за мечката

Една от най-обичаните народни легенди разказва, че Свети Андрей се качил на небето, яхнал мечка. Затова мечката се смята за негово животно, а празникът се нарича Мечкинден. В миналото на този ден се спазвали забрани за някои домакински работи, за да не се ядоса мечката и тя да не нападне стадата и нивите.

Именници и постна трапеза

На Андреевден имен ден празнуват Андрей, Андреа, Андрея, Андрияна и производните имена. Празникът е по време на Коледните пости, затова трапезата по традиция е постна. На нея има варени зърна, бобени ястия, леща, ястия с ориз и зеленчуци, туршия и прясна пита. Повече идеи ще откриете в нашите ястия без месо за Коледните пости.

Варените зърна са най-важното ястие на деня. Те символизират растежа – на деня, на житото в полето и на благополучието в дома. Затова е добре всеки у дома да опита от тях, а част да се раздаде на съседите.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Варени зърна

Варени зърна

Варени зърна

Порции
6 порции
Общо време
00:45 ч.
Калории
731 ккал

Жито, нахут и царевица с кромид лук, чесън и масло. Старата рецепта за обредните зърна.

Продукти: жито, нахут, царевица, кромид лук, чесън, сол, масло

Фасул с булгур

Фасул с Булгур

Фасул с Булгур

Порции
5 порции
Общо време
01:40 ч.
Калории
321 ккал

Фасул с булгур, сушени чушки, доматено пюре и джоджен. Плътно ястие, което засища без месо.

Продукти: фасул, булгур, масло, сушени чушки, моркова, доматено пюре, джоджен, сол, червен пипер

Прясна пита

Прясна пита

Прясна пита

Порции
6 порции
Общо време
00:50 ч.
Калории
681 ккал

Бърза пита с кисело мляко, сода и бакпулвер - без мая и без чакане. Готова за половин час.

Продукти: брашно, кисело мляко, сода, яйца, бакпулвер, сол

Леща яхния

Леща яхния

Леща яхния

Порции
4 порции
Общо време
00:50 ч.
Калории
357 ккал

Леща с лук, чесън, морков, целина и червен пипер. Класическата постна яхния.

Продукти: леща, лук, чесън, морков, червен пипер, домати, червена чушка, мазнина, целина, брашно, сол, чубрица

Именници

Оценете статията:

Коментари

Още от тази категория