Петрови или Апостолски пости
Петровите пости се наричат още „Апостолски„, а навремето – „Пост за Петдесетница„, тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Колко продължава Петровият пост
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница – Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници – 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.
Защо постим след Петдесетница
След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения.
Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.
Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение.
Кога е установен Петровият пост
Установяването на този пост се отнася още към първите времена на християнството.
За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления: „След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете от Бога, и да постим след облекчението за плътта.“
Той особено се утвърждава, когато в Константинопол и в Рим (преди разделението) били построени храмове, посветени на първовърховните апостоли Петър и Павел. Освещаването на константинополския храм било извършено на 29 юни и оттогава този ден станал особено тържествен и на Изток, и на Запад.
В Православната църква се утвърждава и практиката вярващите да се подготвят за празника чрез пост и молитва.
Как да се храним по време на поста
Петровият пост е по-малко строг и щадящ, отколкото Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък).
Риба се разрешава и на 24 юни – Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден), независимо какъв ден се пада. Освен риба и морски дарове, не се консумират други храни от животински произход, месо, яйца и млечни продукти.
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост, чистота.
Как да прекараме Петровия пост
От изключителна важност е да ходим често на църква и да участваме в богослуженията. Да се постараем поне веднъж по време на поста да се изповядаме и да се причастим. Нито условията на живот, нито времето, обстоятелствата и т.н. могат да ни извинят за леността и нерадението. Всичко зависи от това, колко сериозно се отнасяме към вярата си.
Ако се лишим от богослуженията по време на поста, лишаваме се не само от тяхната красота и дълбини, а и от онова, което придава смисъл на поста и го прави действен – богообщението.
От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целия подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си. Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.
По материали от www.pravoslavieto.com
В Църковния Устав (Типика) на Българската Православна Църква е установено следното правило за поста:
„На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.
В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите 5 дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без олио). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези 2 дни, когато се случат в събота или неделя, се разрешава „елей и вино“.
През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за Кръстовден (14 септември).
Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък, когато не са в постния период се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците Благовещение, Преображение Господне и Връбница.
През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Тя и не се нарича постна. Яде се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.
Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си.“
Не пропускайте да видите и ⤵️
Черешова задушница
Архангелова задушница
Голяма или мъжка задушница
