Бъдни вечер – традиции и обичаи

Всички обичаи и обредни практики за Бъдни вечер

Какви са традициите на Бъдни вечер?

В началото на новата слънчева година, в навечерието на Коледа, на 24 декември се празнува Бъдни вечер.

Наричан още Наядка/ Дупнишко/, Суха Коледа /Софийско/, Крачун/Плевенско и Ломско/, този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг.

Свързани статии
Какви са традициите на Бъдни вечер?
Какви са традициите на Бъдни вечер?

Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Боrородица, които започват от Игнажден /20 декември/ и завършват на Коледа, отбелязван от православната църква като Рождество Христово.

Денят е свързан с много обичаи и обредни практики, които се спазват стриктно, за да се подсигури и подпомогне семейното благоденствие.

Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб.

Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник, е с кръгла форма, пластична украса от тесто -кръст, кръг, и се нарича боговица, бъдняк, светец, вёчерна.

Богова пита

Обяд

  • 6
  • 00:55 ч.
  • 303 кал.

Невероятна и лесна пита за бъдни ве§ер която може да приготвите за празника

Продукти: брашно, вода, сода, сол

В Западна България върху хлябовете за бъднивечершната трапеза се изобразяват елементи от стопанската дейност – рало, oрач, кошара; животни – крава, свиня и др.

Момите в семейството приготвят или поне украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено елипсовидна форма и допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир.

От тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки, затова и в песните се пее за „вит-превит“ кравай.

Някои от краваите са кръгли, с дупка в средата.

За малките коледарчета са коледните кравайчета, колачета, пупки. В Западно- българските райони за момченцата те са с форма на подкова, а за момиченцата като осморки, наричани кукли.

Коледари - Бъдни вечер
Коледари – Бъдни вечер

Жените в семейството готвят и основните храни за трапезата, които са задължително постни – сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник.

Коледните християнски пости определят и вида на храната. През деня, докато се подготвя храната, започват своите обиколки малките коледарчета. Те са момченца /рядко момиченца/ до 12 – 13-годишна възраст, носещи торбички, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и приплод на животните.

В Западна България ги посрещат със сито, пълно с жито, косто посипват по главите на децата, а те почукват по падналите на земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината.

Наричани славикарчета/Пловдивско/, кофръжници /Западна България/, малки колади/Разградско/, те ca очаквани като предвестници на желаното благонолучие и награждавани с кравайчетата, които нанизват на тояжките си, сушени плодове, орехи, дребни пари.

За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нош.

То се нарича бъдник, коладник /в Източна България/ и дедник, прекладник, чикор/в Западна България/.

Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково здраво и довито. В по-дебелия му край се пробива дупка и в не затваря с масло, а след това тя се слага тамян, вино, дървен клин пено платно.

Цялото дърво се намазва с осветено в пърквата и така „миросано“, дървото е готово за бъднивечершния огън.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички домашни.

Вярва се, че колкото по-богата, „голяма“ е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.

Затова стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда!

Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали.

Трапезата се слага на земята върху разстлана слама. Над сламата се поставя чувал за жито и отгоре месал. Върху него се нареждат храните – хлябовете, мед, лук, чесън, орехи, постни сарми, туршия, запазени от лятото плодове, сурово жито, а в някои райони на страната и малко пари, палешникът от ралото, пръст от нивата.

Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида или на палешника на ралото, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки.

Веднъж седнали, членовете на семейството не трябва да стават, а ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да натежават, да се привеждат от зърна житата.

Стремежъте вечерята да започне по-рано, за да узряват по-рано житата.

След като прекади, най-възрастният мъж/жена разчупва хляба и раздава по една част на всички. Едва след това може да започне вечерята.

От пластичната украса на хляба се дават на отделни членове на семейството онези части, които символизират техния труд – на овчаря се дава кошарата, на орача – ралото.

украса на хляба за Бъдни вечер
украса на хляба за Бъдни вечер

След като се нахранят, всички заедно, хващайки краищата на месала, вдигат трапезата, а децата се търкалят по сламата, но задължително в една посока, за да полягват житата само на една страна.

От коледния хляб след вечерята поставят част на полицата, за да са високи житата.

В Софийско в храната на добитъка слагат игнажденско колаче, което само са разчупили на трапезата.

От сламата поставят в полозите на кокошките.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват за следващите кадени вечери недогорялата свещ, орехите и суровото жито.

В много райони на страната жените отделят по една хапка от всичко и занасят на гробищата за стопанина, наместника на къщата.

Прогнозиране на бъдещето

Календарният момент на празника е подходящ за прогнозиране на бъдещето, затова са известни много гадания за времето, здравето, плодородието.

Ако бъдникът гори буйно, с искри, това означава, че годината ще бъде плодородна. По ядките на орехите се гадае за здравето на членовете на фамилията. Със същата цел в огъня се хвърля и житно зърно или дрянова пъпка. Момите тайно отделят първия залък, поставят го под възглавницата си и по това, кого ще сънуват през нощта, определят своя бъдещ жених. Част от пепелта на бъдника се заделя и пази до есента, когато, смесена с житото за посев, попада на нивата, за да подсигури добър растеж на житата.

На първия кихнал по време на вечерята се обещава първото родено агънце, козле, теленце.

Поставените в хляба белези – сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото са се паднали, в областта на стопанската дейност, за която са наречени.

Намерилият сребърната пара ше бъде здрав и честит, успешни ще бъдат делата му през годината.

Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите.

Този обичай е известен във всички български земи, но се провежда по различен начин в Източна и Западна България.

Участниците в коледуването в източно българските земи се наричат коледари, коладници, куледаше. Те са само мъже, предимно ергени и годеници. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж, който е водач на групата и се нарича цар, станеник, кудабашия, мармарин.

Заедно с коледарите върви и група от момчета, които известяват идването им и носят краваите. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украcа на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди.

Групата, наричана куда, чета, обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала. Влизайки в дома, те пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина.

Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия, която e речитативна, в бързо темпо.

Стопаните даряват коледарите с боб, брашно, сланина, месо, а момата подава специално приготвения коледарски кравай, върху който са поставени и малко пари.

В западнобългарските краища обичаят коледуване е познат в Софийско. Коледарската дружина включва старец, бабa, трохобер, четирима пеяче, гайдар.

Старецъте облечен с обърнат на опаки кожух, със звънци по лактите и тояга в ръка. Той е водачът на групата.

Заедно с бабата разиграват пантомима с хумористичен характер и сюжет от живота на селището, а трохоберът събира и носи краванте и другите дарове. Също както и в Източна България, коледарите пеят за всеки член на семейство и благопожелават щастие, здраве и богата родитба.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Традиционна храна за Бъдни вечер
Традиционна храна за Бъдни вечер

Варено жито

Варено жито

Обяд

  • 10
  • 00:35 ч.
  • 589 кал.

Вкусно варено жито за всеки повод.

Продукти: жито, орехи, обикновени бисквити, лимонова кора, пудра захар

Мачкан/джуркан/боб

Мачкан (джуркан) боб

Вечеря

  • 4
  • 01:15 ч.
  • 650 кал.

Опитайте този апетитен мачкан (джуркан) боб!

Продукти: фасул, кромид лук, сол, моркова, магданоз, олио, червен пипер, джоджен

Сарми с кисело зеле

Постни сарми с кисело зеле

Вечеря

  • 5
  • 01:25 ч.
  • 292 кал.

Страхотна рецепта за постни сарми с кисело зеле и ориз. Опитайте я сега!

Продукти: ориз, кисело зеле, зелев сок, глава лук, олио, сол, червен пипер, магданоз, чубрица

Сарми с лозови листа

Сарми от лозови листа

Вечеря

  • 4
  • 01:20 ч.
  • 780 кал.

Вкусни сарми от лозови листа и кайма от овче месо!

Продукти: лозови листа, кайма от овче месо, ориз, кромид лук, мазнина, сол, магданоз, чубрица

Пълнени чушки

Пълнени чушки с ориз

Вечеря

  • 5
  • 01:15 ч.
  • 316 кал.

Постни пълнени чушки с ориз - лесни и много вкусни

Продукти: чушки, лук, ориз, домати, олио, черен пипер, магданоз, сол

Пълнени чушки с боб и кисело зеле

Вечеря

  • 4
  • 00:35 ч.
  • 159 кал.

Чудесна идея за постна вечеря! Опитайте тези пълнени чушки с боб и кисело зеле!

Продукти: сушени чушки, сварен зрял боб, накълцано кисело зеле, глава лук, ч. л. червен пипер, чубрица, джоджен, сол, олио

Орехови ядки с чесън

Орехови ядки с чесън

Вечеря

  • 4
  • 00:10 ч.
  • 482 кал.

Опитайте тази апетитна разядка с чесън, мед и орехови ядки!

Продукти: орехови ядки, чесън, мед

Прясна пита с пара

Прясна пита с пара

Вечеря

  • 6
  • 01:00 ч.
  • 607 кал.

Вкусна прясна пита на фурна с пара, опитайте я сега!

Продукти: брашно, вода, сол, бакпулвер, монета от 5 стотинки

Кравайчета

Кравайчета за Бъдни вечер

Вечеря

  • 10
  • 00:45 ч.
  • 182 кал.

Вкусни печени кравайчета за Бъдни вечер!

Продукти: брашно, хладка вода, сол, сусам

Вита Баница

Вита Баница

Вечеря

  • 6
  • 01:50 ч.
  • 1103 кал.

Опитайте тази апетитна вита баница!

Продукти: брашно, хладка вода, олио, сол, оцет, мазнина, булгур

Зелник

Зелник с праз (баница с праз)

Вечеря

  • 4
  • 01:30 ч.
  • 831 кал.

Зелник или баницата с праз неслучайно присъства често на трапезата на българина. Празът е изключително полезен за здравето, укрепва и предпазва организма от болести. На Петковден, на Петльовден, на Кръстовден и други празници зелника с праз е част от обредната трапеза.

Продукти: праз, ръчно точени кори, краве сирене, брашно, яйца, прясно мляко, олио, краве масло, магданоз, черен пипер, сол

Тиквеник

Тиквеник

Обяд

  • 4
  • 01:15 ч.
  • 1527 кал.

Ако обичате тиква и баница, това е рецептата за вас. Много лесно можете да приготвите тиквеник и да добавите, захар, орехи и др.

Продукти: пакет готови кори, тиква, захар, стафиди, смлени орехи, натрошени орехи, олио, пудра захар, канела

Ошав

Ошав за Бъдни вечер

Вечеря

  • 4
  • 01:05 ч.
  • 485 кал.

Направете си този невероятен ошав за Бъдни вечер.

Продукти: сушени плодове, мед, захар, канела, ванилия

Бъднивечерината трапеза се подготвя за вечеря, като на нея cе пареждат всички ястия заедно с пресни плодове, орехи, фъстъци и лешници.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Гадания на Бъдни Вечер
Пожелания за Бъдни Вечер
Тайнството на Бъдни вечер
Трапезата на Бъдни вечер

Back to top button