Димитровден – св. Димитър

Q: На коя дата се празнува именния ден?

Димитровден - св. Димитър отбелязваме на 26 октомври 2025г., (неделя) .

На 26 октомври почитаме Св. Димитър - Димитровден

октомври 26, 2025

5 минути за прочитане

Димитровден – св. Димитър

Съдържание

Димитровден – св. Димитър

Според народно вярване в полунощ срещу Димитровден „небето се отваря„.

Който е буден по това време, може да изрече своя молба към Бога.

Дата на която се празнува имения ден

Димитровден - св. Димитър отбелязваме на 26 октомври 2025г., (неделя).

На Димитровден – св. Димитър празнуват имената (именници)

ДИМА, ДИМАН, ДИМАНА, ДИМИ, ДИМИТРА, ДИМИТРАНА, ДИМИТРИНА, ДИМИТРИЧКА, ДИМИТРИЯ, ДИМИТЪР, ДИМО ,ДИМИТРИНКА, ДИМКА, ДИМО, ДИМОНА, ДРАГА, ДРАГАН, ДРАГИЯ, ДРАГОЙ, ДРАГОЯ, ДРАГНЬО, ДРАГО, ДРАГОЙКО, ДРАГАНА, ДРАГИНА, ДРАГОДАН, ДРАГОЛЮБ, ДРАГОМИЛ, ДРАГОМИЛА, ДРАГОМИР, ДРАГОМИРА, МИТКО, МИТО, МИТРЕ, МИТА, МИТРА, МИТРИЧКА

Ето и кратко видео с информация за празник ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Описание на именния ден

Ако човекът е праведен, Господ ще изпълни желанието му. Като продължение на тази надежда на самия Димитровден някога селяните извършвали различни гадания.

Те са свързани най-често със смяната на стопанските сезони. Свети Димитър „зима носи„, казвали някога.

Роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин.

Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците, при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали.

Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре.

Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон.

В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото.

В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян, който бил обсадил града, в Русия – татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда.

Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.

Пожелания за Димитровден

Честит Димитровден!
Името ти подхожда, защото и ти си силен, борбен, смел,
така както описват Свети Димитър.
Пожелавам ти благословени дни и много късмет.
Весел имен ден!

Честит имен ден!
Нека винаги имаш късмет, а ако той те забрави,
дори само за миг,
да има на кого да разчиташ
за помощ и подкрепа.
Прегръдки!

Честит празник!
Нека твоето име ти носи здраве, победи и приятелства.
Пожелавам ти с каквото и да се захванеш, да го доведеш до край и да пожънеш успехи.
Бъди щастлив, приятелю!

👉 Вижте пълната колекция пожелания за Димитровден

Трапезата за Димитровден

За празника се приготвят богати трапези с курбан. Ако в дома има именник мъж, трябва да се сготви петел, ако е жена – кокошка.

Пекат се различни сладкиши с прибраните от градината есенни плодове – ябълки, круши, тиква. Приготвят се и пита с ябълки и банички с ябълки. Домакините приготвят рачел и го затварят в буркани за зимата. От плодовете често се прави и пестил. Те първо се сваряват, а тънко разстланото пюре се суши.

👉 Вижте още за трапезата за Димитровден

Народни поверия

Светецът се смята за властелин на зимните студове и снегове. Дори има народна представа, че той пуска снега като разтръска своята дълга бяла брада. Затова на Димитровден селяните се вглеждат в поведението на домашните животни и по него предричат студена ли ще е зимата, кои месеци ще са най-студени, кои ще са снежни или кишави.

В този момент от годината вече окончателно е приключил земеделският сезон, цялата реколта е прибрана и са приготвени всички запаси от храна за хората и добитъка за зимата.

Гадания

Но това „имане“ в хамбарите и зимниците не успокоява селяните. Затова на Димитровден имат свои гадания колко имотни ще бъдат през идните месеци и дори година. Който има повече кошери, вече се опитва да предвиди колко мед ще събере през следващото лято.

Димитровден - св. Димитър - 26 Октомври — Димитровден – св. Димитър – 26 Октомври

Обичаи

Димитровден бил най-благодатният ден за бедните селяни, които нямат своя земя. Те работят като „аргати“ – помощници в стопанството на някой по-заможен съселянин.

Обичайно те били наемани за периода на най-усилена земеделска работа – от Гергьовден до Димитровден. През този период те нямали право да напускат работата и да се местят.

Ако са случили на добър и щедър господар – добре, ако не – трябва да търпят и работят безропотно.

Една иронична песен разказва как аргатите на свидлив господар работят на нивата и получават за обяд само ечемичен хляб и недовряла леща. Но с чувство за хумор те пеят, че са толкова преяли, та не могат да станат и да продължат работата си, както другите аргати по съседните ниви.

Но „Сяка мъка – до време„, както утешава една поговорка.

На Димитровден чорбаджиите освобождавали своите аргати. И тогава им плащали наведнаж цялата изработена „заплата“. Затова има поговорка „Лете измикяр (слуга), зиме – господар“.

Една приказка обаче разкрива, че скъперничеството на богатия може да остави бедняка и с празни ръце, когато приключи аргатуването.

В приказката богатият взема младо момче-сираче да работи при него цели три години. Но обещава да му плати не с пари, а да му даде накрая само три мъдри съвета. Но както казва друга народна мъдрост „Сиромах челяк с работа надвива„.

А и младежът бил заинтригуван какви ще са тези толкова скъпоценни съвети. Приел условието. Когато изтекли трите години, аргатинът отива при чорбаджията да получи обещаната отплата за работата си.

Трите съвета, които му дал богатият били: „Мътна вода не минувай, на комшията си не вярувай, жената си на сватба сама не пущай„. Като ги чул, младежът се ядосал, че съветите не си стрували три години да работи за тях.

Ала по пътя обратно към своето село имал случай да провери колко са верни получените съвети. Вместо да прекосява мътна поройна река, младежът зачакал на брега водата да се оттече.

В това време богат конник опитал да прегази реката и се удавил. А младежът успял да прибере неговия кон и в седлото открил торбичка с жълтици.

После случаят му показал, че и другите два съвета са верни. Накрая си рекъл: „Три години съм служил за три слова, ама си струвало„.

Но дори извън този приказен сюжет, има народна мъдрост, че „работата на ум учи„.

👉 Вижте още обичаи за Димитровден

Поверия

От Димитровден за селските жени настъпвало време да предат и тъкат, да шият и кроят – от дрехите за цялото семейство до всички постелки за дома. Хумористична песен разказва как Гюргя мома шие своята дълга сая (горна дреха от дебел вълнен плат) от Димитровден до Гергьовден.

И за тези седем месеца момата така и не успяла да ушие своята премяна. А когато дошло време всички моми да покажат своите нови саи на голямото хоро, мома Гюргя излязла със старите си дрехи.

„Както ръчица пипала, тъй гърбица носила“ – казва една народна поговорка. Затова и песента подиграва несръчната и мързелива мома.

От Димитровден до Гергьовден навремето се правели още годежи и женитби. А после отново започвала усилна земеделска работа.

👉 Вижте още поверия за Димитровден