Игнажден - трапеза и традиции

Какви са традициите за Игнажден?

В периода на зимното слънцестоене, на 20 декември, се празнува Игнажден, наричан още Полязовден, Игнат, Полязинден.

Според народното вярване от Игнажден се „завървят“ празни ците, започва Новата година, ражда се новото слънце.

Игнажден - празнична трапеза и традиции — Игнажден – празнична трапеза и традиции

Християнският празник е в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец.

От Игнажден до Бъдни вечер траят родилните мъки на Богородица, която ще роди младия бог.

Основният обичай на този ден се нарича полязване. Домакините следят кой ще влезе първи през този ден в дома им и по това гадаят каква ще бъде годината.

Човекът, който влиза пръв, се нарича полязник, споходняк. Ако той е добър стопанин и човек, щастлива и плодородна за семейството ще бъде годината.

Полязникът, преди да влезе в къщата, събира съчки от двора или от дръвника, слама или трески. Поставя ги до огнището и сяда върху тях да „мъти“.

Домакинята го посипва с боб (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), орехи, сушени плодове, пшеница, а той разравя огъня да заискри и нарича: „Колкото искрици, толкова пиленца, теленца, яренца, дечица в тази къща“.

За полязника се приготвя трапеза, на която той е на почит и уважение. В някои райони на страната го и даряват, а ако първият, прекрачил прага на дома е дете, на него се дават орехи, бонбони, сушени плодове.

За полязник се смята и всеки член на семейството, който е излязъл рано сутринта от дома и връщайки се, той трябва да изпълни същите действия.

Ако се случи да влезе животно, това се смята за добър знак, и то се нахранва.

Рано сутринта на този ден, преди още да се събудят децата, най-възрастната жена в дома със сурова пръчица от плодородно дърво ги потупва за здраве и бодрост и посипва няколко ореха и пуканки, за да се множат домашните животни.

В Западнобългарските краища домакинята приготвя специални колачета: кукли за момиченцата и превитъци за момченцата.

От тях едно от треските и сламата, донесени от полязника, се поставя в полозите на кокошките.

На този ден не се дава нищо в заем, за да не излезе берекетът от къщата, а ако предмет е вече даден, стремежът е той до Игнажден да бъде прибран в дома.

В цяла България стопаните на този ден хранят кокошките в кръг от въже или мъжки пояс, за да не се пръскат по чужди дворове.

Жените намотават прежда на мотовилката и навиват кълбета, за да не са запъртъци яйцата от кокошките.

С Игнажден като начален ден на коледните празници и Новата година са свързани надеждите за благополучие на семейството.

За неговото осигуряване се гадае по вътрешностите на заклано прасе, спазва се забраната неотродили се жени да не предат, тъкат, перат, за да бъде леко раждането, в някои райони се удрят с дрянова пръчка за здраве.