Коледа - традиции и трапеза

Какви са традициите за Коледа?

На 25 декември се празнува Коледа, наричана още Божик, събират на Божич, Голяма Коледа.

На този ден не се работи и всички отиват в църква на тържествена служба, след която се събират на общоселско хоро.

Коледа - 25 декември — Коледа – 25 декември

В Римската империя преди приемане на християнството денят 25 декември се е празнувал като рожден ден на Непобедимото слънце (Sol Invictus). Християнската същност на новия празник, наричан Рождество Христово, измества езическото съдържание на този ден и го превръща в един от най-тачените дни на православното християнство.

Обикновено на Коледа, а в по-редки случаи на друг ден, но не по-късно от Ивановден, коледарите правят общо угощение със събраните от коледуването продукти в дома на станеника, водача.

Познат е и обичаят за събраните коледарски краваи да се наддава, като всеки коледар се стреми да откупи кравая на своята избраница.

На този ден се правят взаимни посещения и гостувания.

От Коледа според народното вярване започват 12 дни, наричани „мръсни„, „погани“, „караконджови“. През тези дни по света обикалят нечисти сили, които навреждат на хората, затова се спазват много забрани.

Не се излиза навън преди да са пропели първи петли, жените не предат, не тъкат, не перат. Съществува дори и забрана за полово общуване, защото се вярва, че роденото от това общуване дете ще стане лош човек, ще вижда вампири. Ако това се случи, на детето за 24 часа се ушива ризка, за да не се превърне в караконджо.

Коледа се празнува три дни, като третият ден – 27 декември, е Стефановден, когато празнуват всички именници и посрещат гости.

Коледуването

Един от най-красивите коледни обичаи е коледуването. В нощта срещу Коледа групи млади ергени, облечени празнично, с калпаци, украсени с китки и пуканки, обикалят домовете в селото. Водач им е станеникът. Пред всяка къща те пеят коледарски песни, наричат за здраве, плодородие и щастие на стопаните, а домакините ги даряват с краваи, наденици, вино и пари.

Според поверията къща, която не е посетена от коледари, няма да има берекет през годината. Затова коледарите се посрещат с уважение, а стопанката подготвя даровете още от предния ден.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Коледната трапеза идва след четиридесетдневния Рождественски пост и след постната вечеря на Бъдни вечер. Затова на 25 декември за първи път след дълго време на масата се слагат месо, сирене, мляко и яйца. Традиционно най-важно място заема свинското – в много села прасето се коли малко преди празника, а от месото се приготвят печено, наденици, кървавица и пача. В средата на масата стои празничната пита, която се разчупва от най-възрастния в семейството.