Великден - традиции и обичаи за празника

Възкресение Христово – Великден – обичаи за празника

Великден или още Възкресение Христово, или Пасха е празник, водещ началото си от дълбока древност. Смята, се че скитащите номадски и тракийски племена го празнували.

Дата на именния ден

Великден отбелязваме на 2 май 2027 г. (неделя).

Историята на празника и някои легенди

Няма спор, че празникът е с дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат прадревните пролетни празници. Те са били свързани със смяната на природните цикли.

През далечния II век християните установяват, че празника на богинята на пролетта Истра (Eastre) съвпада с тогавашния Великден.

Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, откъдето идва и един от великденските символи – заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.

Празникът Цветница, който е в неделята преди Великден, е въведението към Великден.

Традиции и обичаи, свързани с Великден

Великден - традиции и обичаи за празника — Великден – традиции и обичаи за празника

Боядисване на великденски яйца

Според народните вярвания яйцето е символ на жизненото начало и обновителните процеси в природата. В древните митологии присъства идеята, че целият свят е създаден от яйце – яйцето е символ на Вселената.

Боядисването на великденски яйца може да бъде свързано и религиозни предания. Според тях, когато Мария Магдалена отива в Рим при императора¹, тя му подарява червено яйце – символ на Христовата кръв. От тогава християните започват да боядисват червени яйца и да ги подаряват един на друг. В годините започват да се използват и другите цветове.

Яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Първото яйце трябва да е червено. Стопанката на къщата натърква с него бузките на децата и рисува кръст на челата им, за да са здрави и румени през годината. След това яйцето се поставя пред икона и се пази до следващата година. На следващата година се чупи и ако не се е развалило, хората в къщата ще се радват на здраве и благополучие през годината.

Месене на Великденски козунаци

Този обичай тръгва от дълбока дреност, когато момите месели обредни хлябове, които украсявали с оплетени елементи. Великденският козунак, които е символ на Христовото тяло, се е наложил у нас като елемент от Великденските традиции едва в началото на 18 век.

Козунаците се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни ярвания, хлябът има душа.

Тържествената литургия на Великден

Според традицията в полунощ – събота срещу неделя се ходи на църква за така наречената Тържествена литургия. Хората палят свещи и обикалят църквата ти пъти, а след това в полунощ започва литургията. Когато камбаните звъннат се поздравява с

„Христос Воскресе!“

и се отговаря с

„Воистина Воскресе“

Свещта се носи мълчешком до вкъщи.

Трапезата на Великден

Трапезата трябва да е богата и красиво украсена. На нея присъстват боядисаните пъстри великденски яйца и козунаците. В много части на страната е прието по Великден да се приготвя агнешко месо. Има много и различни зелените салати, чиито сезон настъпва и са невероятно крехки и вкусни.

Обичаи за Великден по света

За мен беше изключително забавано, когато прочетох, че в старинните езически обичаи има „биене на мъжете“ или поливане с ледена вода, което се правело в първия ден от Страстната седмица. Втория ден бил посвещаван на същото мъжко „отмъщение“. Тези старинни традиции крият своите корени в дрените пролетни ритуали за почистване, пречистване и плодородие.

В Англия четвъртата неделя от началото на Великите пости е Неделята на майката (Mother Sunday). Празникът е известен още като Неделя на розата и за вечеря обикновено се сервират подсладени зърнени храни.

Във Франция път, до X век през Страстната седмица се практикувало събуждане с вода.

В Ирландия, Велика Сряда се нарича Шпионска сряда, защото според преданието в този ден Юда се договорил да предаде Исус². В Ливан пък, този ден се смята за начало на лятото.

Велики петък или още “Разпети петък” е голям празник. На този ден не се работи, защото вярвали, че ако забраната се наруши, голям град ще бие реколтата.

Има изключително много църковни обичаи и традиции, някои от който се изпълняват и до днес, но нямам намерение да ги засягам в тази статия.

Велкден у нас – традиции ии обичаи

Великден, един от най-святите християнски празници, е и български народен празник, свързан с многожество обичаи и ритуали. Според етнографите, това произтича от факта, че той е най-старият християнски празник.

Затова се посреща подобаващо – пречистени духовно, с радост и благодарност, нагиздени с нови дрехи, както повелява традицията./Новите дрехи са символ на промяната, на възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово./

Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес ги приемаме като част от сакралността на този ден. С такъв характер са и дните за подготовка на празника, наречении Велики, които са свързани с различни вярвания и обредности. В първите дни се прави почистване на домовете в очакване на празника.

Особенно тачени през Страстната седмица са сряда, четвъртък и петък, през които не се работи.

На Велика Сряда жените не работят женска работа, т.е. не щият, не тъкат и т.н.

На Велики Четвъртък, по традиция, се боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено /някъде, дори – първите три/, символизиращо възкресението и кръвта на Исус.

Най-възрастната жена в семейството боядисва първото яйце и прави кръстен знак на челата на децата и натрива бузките им, за да са здрави и румени през цялата година. След това яйцето се слага пред домашната икона или някъде в дома, например в сандъка с момински чеиз.

Така се пази до следващия Великден, когато се чупи и по него се гадае за бъдещето на дома. В някои краища това яйце или друго червено се заравя в нивата, за берекет и да пази реколтата. На Велика Събота също се боядисват яйца.

В миналото за бои се използват естествени оцветители, като отвари от билки и растения. С отвара от брош /коренището му/ или от риган се получава червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Освен това при украсата използват восък за рисуване преди боядисването, украсяват с различни листенца за отпечатък.

На Велики Четвъртък има и обичай да се подновява квас, което става с билки в тестото. От този нов, млад квас се приготвят специалните обредни хлябове на следващия ден – Велики Петък. Такава е традицията у нас, според която те са неотменна част от великденската обредност, вторият основен символ на този ден.

Обикновено се правят в кръгла форма, украсяват се с плетеници и са предназначени за празничната семейна трапеза, за кръстника и близките, за лазарската „кумица“. В различните краища на България носят различни названия: великденски кравай, яйчелник, кошара, квасник, плетеница, кукулник и др.

Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Приготвени с мазнина и намазани с жълтък, те са основен елемент от храната за празничния ден.

Велики Петък /Разпети петък/ е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Вярващите ходят на църква, за да се преклонят пред плащеницата, символизираща плата, с който е бил завит и погребан Исус Христос и минават под нея за здраве, за да се пречистят. Освен, че е един от последните дни от Великденските пости, той е денят с най-строг пост – от Разпети Петък до Велика Събота включително – най-ревностните вярващи не ядат нищо, а болните, бременните, децата и възрастните не са длъжни да спазват такъв строг пост.

На Велика Събота /Душна събота/ се отдава почит на мъртвите. Почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир на душите на починалите.

На този ден, както се спомена, може да се боядисат яйцата. В полунощ на събота срещу неделя с камбанен звън и запалени свещи вярващите християни посрещат Великден, поздравяват се с „Христос Воскресе!“ и „Воистину Воскресе!“.

Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя отново се ходи на черква за тържествената великденска литургия, след която идва ред на празничната трапеза, около която се събира цялото семейство.

На нея най-напред се разчупва обредният хляб от най-възрасния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.

Основен момент в обредността според българската великденска традиция е боренето с яйца /„чукането с яйца“/, тъй като твърдата черупка символизира запечатаната гробница на Христос, а пропукването на яйцето – Неговото възкресение.

Този ритуал, символизиращ победата на възкресението над смъртта, е ритуал за здраве, при който най-ентусиазирани са децата.Те „се чукат“ /кълцат/ още от заранта с червени яйца, търсейки най-якото яйце, „кълцок“. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера, момите – на кумицата си от Връбница.

Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно, съгласно традицията, има и агнешко.

След обяд на Великден идва ред на обичая „люленки“. Всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Тук идват и момците и всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.

В понеделник, първия ден от т.н. Светла /Томина/ неделя, в някои райони съществува обичай, наричан „размятане на яйца“, затова и денятсе нарича разметан понеделник. Застанали в две групи, една срещу друга, момичета и момчета търкалят червени яйца помежду си.