На 40-тия ден от раждането

НА 40-ТИЯ ДЕН ОТ РАЖДАНЕТО НА БЕБЕТО

На 40-тия ден след раждането на бебето се прави питка (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) (погача).

Старо поверие е, че до 40-ият ден не се ходи при родилката и бебето. Навярно това е било наложено в бита ни, поради необходимостта детето и майката да закрепнат и да се предпазят от болести. Отива се в църква за прочитането на т.нар. „Чиста молитва“, след това вече всички може да виждат бебето, а майката може да го извежда сред хората.

Денят за погачата на новороденото не е избран произволно. Хората вярвали, че докато бебето не навърши 40 дни, „родилката е нечиста“. Затова някога именно на четиридесетия ден свекървата завеждала снаха си в храма за „Чиста молитва“ – така майката и детето се „пречиствали“.

Днес майката отнася бебето на църква рано сутринта, преди да пристигнат гостите. С тях отиват и близки роднини – не непременно свекървата: може да е нейната майка, сестра ѝ, добра приятелка, а понякога и бащата.

Щом се приберат от службата, младата майка непременно „сяда“ на празнична маса. На нея се канят само жени. Те носят подаръци за бебето и сладки неща за родилката – за да ѝ е сладка кърмата и детето да има сладък живот.

Добре е гостенките да са млади жени, които вече са раждали, или бъдещи майки – обикновено роднини и близки приятелки. Таткото пък този ден е освободен от домашните грижи – пращат го на разходка или да се позабавлява с приятели.

Като добрите феи от „Спящата красавица“ всяка гостенка подава своя дар на „мъничето“ и му нарича живот, пълен с щастие, късмет, здраве, любов, разум, богатство и благополучие.

Поканените трябва да пристигнат и да се разотидат, докато е още светло.

Погачата за бебето е всъщност орисване: гостенките, подобно на добри феи, пожелават на детето нещо хубаво – да танцува и да пее хубаво, да печели пари, да е умно и какво ли още не. Такъв обичай има на много места по света и от него са се родили немалко народни приказки за орисниците.

Съвременните орисници идват със сладки неща, за да е сладък животът на малкия, и с пари и подаръци – за да живее в изобилие. Повечето първо питат майката какво ще ѝ свърши работа в отглеждането на бебето. Безсмислено е всяка да донесе по една дрешка за едномесечно, защото половината никога няма да бъдат облечени. Най-често се подаряват дрешки, играчки и бебешки аксесоари.

Обредният хляб е сладка питка или сладка погача (sanovnik.at, отваря се в нов раздел), покрита с бяла кърпа. След разчупването гостенките слагат върху кърпата пари. Хубаво е между тях да има и едри, „тежки“ монети с голяма стойност – за да е стабилно материално бъдещето на детето.

Сетне кърпата се завързва заедно с първото и второто парче от погачата и с парите. Възелът не бива да е нито прекалено стегнат, нито прекалено хлабав – така малкият няма да е нито скържав, нито разхитител и никога няма да остане „гладен и недоял“. Вързопът задължително се поставя на най-високото място в къщата – като пожелание детето да стигне високо и да успее в живота.

Най-важният миг е разчупването на погачата. Две момичета я разчупват над главите на майката и бебето, а най-близката орисница държи отдолу кърпичка и събира в нея трохите – за да не се разпилеят, както трохите, и всички добрини, отредени на това дете.

По българския обичай момичетата, които чупят питата, трябва да имат живи майка и баща.

Третото парче се слага в сито, ако в къщата има такова, и е за родилката. Останалата погача се разделя между присъстващите и всеки трябва да опита от празничния хляб. В този ден нищо не се изнася от дома, а от трапезата нищо не се подарява и не се изхвърля.

Една от орисниците откъсва късче от питката, натопява го в мед и докосва с него устничките на бебето – да е работливо като пчеличка и да живее сладко и честито. После всички хапват от погачата с мед.

Гостите се гощават единствено със сладки ястия, а за предпочитане е и напитките да са сладки.

Масата е отрупана предимно със сладко: кексове, пасти, петифури, сладка баница със сезонна плънка, баклава, локум, печени ябълки.

Сладкишите, донесени от гостенките, също остават на трапезата – да се почерпят всички „орисници“ и да бъдат благи пожеланията им към малкия човек. Предлага се и някакво сладко, леко алкохолно питие.

На масата непременно трябва да има и сурови орехи, които се трошат – за да бъде детето будно и отракано.

Кърпата, оставена на високо, се сваля не по-рано от 40 дни по-късно. Парчетата пита се натрошават и се дават на птиците и животните – те да разнесат по света благословиите за бебето и пожеланото да се сбъдне.

Освен погачата и трапезата обредът има и други символи:

Червеният конец: Още преди идването на гостенките на прага се слага червен конец. Вярва се, че той пази майката и детето от зли сили и не позволява на злото да прекрачи в къщата. В някои краища вместо него слагат желязо или огън (запалена свещ), защото и на тях се приписва предпазна сила.

Често на ръчичката на бебето се връзва червен конец със синьо мънисто – за да го пази от „лоши очи“ и уроки.

Здравец с червен конец и менче със светена вода: китката се топи във водата, донесена от храма, и с нея се ръсят леглото на малкия, неговата стая и целият дом – за здраве.

Ситото: В сито се слагат орехи и то се полюшва – за да расте детето палаво, весело и немирно. Ситото може и да се вдигне високо, за да порасне малкото голямо.

Чрез обредите със ситото се „предопределят“ някои черти на детето. В Западна България например в него се поставят даровете на гостенките – винаги кромид лук, червени чушки и яйца, които символизират здраве и издръжливост срещу болести.

Конци от дрехите: Преди да тръгнат, жените оставят до леглото на бебето конци от дрехите си. Смята се, че така няма да му отнесат съня – детето ще спи кротко и няма да плаче дълго нощем.

Поверието повелява родилката да не изпраща гостенките и да не се сбогува с тях – това поема свекървата, тъщата или друга близка жена от семейството.