Неделя Месопустна
Месни заговезни е православен празник, който винаги пада в неделя, осем седмици преди Великден. Тази година се пада на: 7 март 2027 г. (неделя)
Името идва от самото действие: на този ден се заговява – тоест приема се обет за пост – и то с месо. Затова и трапезата е изцяло месна. Църковното име на деня е Неделя Месопустна, буквално „неделя на отказа от месо“.
Какво следва след него
След Месни заговезни месото отпада, но постът още не е започнал напълно. Седмицата, която идва, е „сирна“ – в нея се яде много сирене, извара, масло и яйца. Тя завършва със Сирни заговезни, а чак оттам нататък започват седемте седмици строг великденски пост.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и да играят хора – след Сирни заговезни веселбите са забранени до Великден.
В храмовете на този ден се четат откъси за Страшния съд. Църквата така напомня за последиците от греха и призовава към добродетелност и грижа за ближния.
Трапезата
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, варена кокошка и свинско.
Трапезата за празника
Трудност: СреднаБаница с извара и мас
Продукти: кори за баница, кисело мляко, яйца, мас, извара...
Трудност: ЛеснаВарена кокошка
Продукти: кокоше месо, ориз, сол, оцет, лимон...
Трудност: ЛеснаКавърма кебап със свинско
Продукти: свинско месо, лук, чушки, печурки, червено вино...
Традиционните гозби за деня са:
- варена кокошка (sanovnik.at, отваря се в нов раздел)
- свинско с кисело зеле (sanovnik.at, отваря се в нов раздел)
- свинско с булгур (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) или нахут (sanovnik.at, отваря се в нов раздел)
- сарми с месо
- баница с животинска мазнина (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) (мас, краве масло) и баница с месо (sanovnik.at, отваря се в нов раздел)
Гостуването у кръстника
Малко преди вечерята младото семейство отива на гости у кръстника и у родителите на булката. Даровете са установени: варена кокошка, обреден хляб и вино. Днес по-често се носи торта.
После цялото семейство сяда на общата маса и заговява за последно с богата месна трапеза – защото наближават дните, в които и месото, и веселбите отпадат.
Поклади: люлки, огньове и стрели
Заради обичаите между двете заговезни седмицата се нарича и Поклади.
Люлките. В сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.
Огньовете. През цялата седмица – а на места само на Сирни заговезни – се палят огньове и се прескачат, пак за здраве. Около тях после се играят хора и се пеят песни.
Оратниците. Някъде е запазен обичаят оратници (огруглици): факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си, за да прогони бълхите от къщата.
Стрелите. Най-ефектният обичай е хвърлянето на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва, и това понякога продължава до късно през нощта. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако се наложи, а самата тя събира стрелите – колкото повече са, толкова по-горда е пред дружките си.
Хамкане и прошка
На трапезата се извършва хамкането: на червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце и се спуска от тавана. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг, а всеки се опитва да хване залъка само с уста. Вярва се, че който успее, ще бъде жив и здрав през годината.
За тази трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито (sanovnik.at, отваря се в нов раздел) и бяла халва с ядки.
На Сирни заговезни по-младите обикалят свекър и свекърва, тъст и тъща, кумове, по-големи братя и сестри. Навсякъде целуват ръка и искат прошка с думите „Прощавай, мале, тате…„, а отговорът е задължителен: „Просто да ти е, Господ да прощава„. Затова денят се нарича и Прошка.
Беше ли ви полезно?
Какво можем да подобрим?
Изпраща се само избраната оценка, без име или текст.
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.