Месни заговезни се отбелязва на 7 март 2027 г.
Неделя Месопустна
Месни заговезни е православен празник, който винаги пада в неделя, осем седмици преди Великден. Тази година се пада на: 15 февруари 2026г., (неделя)
Името идва от самото действие: на този ден се заговява – тоест приема се обет за пост – и то с месо. Затова и трапезата е изцяло месна. Църковното име на деня е Неделя Месопустна, буквално „неделя на отказа от месо“.
Месни заговезни
Какво следва след него
След Месни заговезни месото отпада, но постът още не е започнал напълно. Седмицата, която идва, е „сирна“ – в нея се яде много сирене, извара, масло и яйца. Тя завършва със Сирни заговезни, а чак оттам нататък започват седемте седмици строг великденски пост.
Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и да играят хора – след Сирни заговезни веселбите са забранени до Великден.
В храмовете на този ден се четат откъси за Страшния съд. Църквата така напомня за последиците от греха и призовава към добродетелност и грижа за ближния.
Трапезата
На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, варена кокошка и свинско.
Баница с извара и мас
Опитайте тази апетитна баница с извара и мас!
Продукти: кори, кисело мляко, яйца, мас, извара, сода
Варена кокошка
Опитайте тази вкусна варена кокошка!
Продукти: кокоше месо, ориз, сол, оцет, лимон, черен пипер
Кавърма кебап със свинско
Ароматно ястие с крехко свинско месо и зеленчуци.
Продукти: свинско месо, лук кромид, чушки, печурки, червено вино, сол, черен пипер, доматено пюре, червен пипер, домати, зехтин, магданоз, мащерка, дафинов лист, зеленчуков бульон
Традиционните гозби за деня са:
- варена кокошка
- свинско с кисело зеле
- свинско с булгур или нахут
- сарми с месо
- баница с животинска мазнина (мас, краве масло) и баница с месо
Гостуването у кръстника
Малко преди вечерята младото семейство отива на гости у кръстника и у родителите на булката. Даровете са установени: варена кокошка, обреден хляб и вино. Днес по-често се носи торта.
После цялото семейство сяда на общата маса и заговява за последно с богата месна трапеза – защото наближават дните, в които и месото, и веселбите отпадат.
Поклади: люлки, огньове и стрели
Заради обичаите между двете заговезни седмицата се нарича и Поклади.
Люлките. В сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.
Огньовете. През цялата седмица – а на места само на Сирни заговезни – се палят огньове и се прескачат, пак за здраве. Около тях после се играят хора и се пеят песни.
Оратниците. Някъде е запазен обичаят оратници (огруглици): факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си, за да прогони бълхите от къщата.
Стрелите. Най-ефектният обичай е хвърлянето на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва, и това понякога продължава до късно през нощта. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако се наложи, а самата тя събира стрелите – колкото повече са, толкова по-горда е пред дружките си.
Хамкане и прошка
На трапезата се извършва хамкането: на червен конец се завързва парче бяла халва или варено яйце и се спуска от тавана. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг, а всеки се опитва да хване залъка само с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през годината.
За тази трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито и бяла халва с ядки.
На Сирни заговезни по-младите обикалят свекър и свекърва, тъст и тъща, кумове, по-големи братя и сестри. Навсякъде целуват ръка и искат прошка с думите „Прощавай, мале, тате…„, а отговорът е задължителен: „Просто да ти е, Господ да прощава„. Затова денят се нарича и Прошка.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Обичаи и традиционна храна за Месни заговезни
Сирни заговезни – Прошка
Великден
Храненето през великденските пости
