Съединението на България – 6ти септември

Съединението на България с Източна Румелия

Несправедливите решения на Берлинския конгрес от 01 (13) юли 1878 г. предизвикват съпротива във всички български земи. Най-активна е Източна Румелия, която се стреми към обединение с Княжество България.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е актът на фактическото обединение на огромна част от българите, живеещи с усещането за принадлежност към държава с древно и славно минало. Постигайки националния идеал за свобода от 1878 година, сънародниците ни изживяват кошмара по задоволяването на геополитически интереси чрез Берлинския договор, който всява разделение и разпокъсаност в още неукрепнала България.

🇧🇬 Ето и кратко видео с инфомрация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

През април 1880 г. Константин Величков и Димитър Наумов от Източна Румелия пристигат в София на преговори с правителството. Взема се решение Княжеството да се заеме с дипломатическата подговка, а дейците от автономната област с вътрешната организация за съединението.

На 17 и 18 май 1880 г. в Сливен се създава Централен таен комитет с председател Константин Величков.

В Лондон е изпратена мисия за сондиране на мнение по българския въпрос.

В началото на 1884 г. консерваторите от Източна Румелия изпращат до Великите сили делегация, водена от Иван Гешов и Христо Христов, но тя е посрещната хладно.

Турските насилия в началото на 1885 г. дават нов тласък на движението. На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет – по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов.

Бунтове в Голямо Конаре, Пазарджик, Панагюрище и други български селища водят след себе си до обединението на двете области. Тези акции минават под контрола на Българския таен централен революционен комитет, който от пролетта на 1885 г. започва масова пропаганда относно каузата на обединението. Въпреки несъгласието на Великите сили и противно на решенията от Берлинския конгрес, българите демонстрират блестяща дипломация в осъществяването на крайната цел.

БТЦРК използва опита на БРЦК от Букурещ. Из цяла Южна България се създават местни комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжеството. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети. Скоро се осъзнава, че не е време за въстание в Македония.

На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега с. Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.

„..Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие за заякчаването на святото дело – Съединението на двете български области в една държава – и ще бъде готов да направи всичките жертви и усилия за запазването на единството и независимостта на милото ни отечество. Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие!“

 Манифест на княз Александър I Батенберг

За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.

Борбата започват панагюрци и БТЦРК призовава за незабавни действия. Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.

Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение) към Пловдив.

В ранната утрин на 06 септември 1885 г. въстаниците и войската, начело с майор Данаил Николаев, арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – османския губернатор в Пловдив, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.

Това предизвиква голям възторг сред населението в подкрепа на Княжеството. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“.„Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и избиранието на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област..“.

Съставено е ново правителство от д-р Георги Странски, което официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Предстои международно признаване и защита на Съединението, затова новото правителство въвежда военно положение и мобилизация.

През есента на 1885 г. България спасява Съединението чрез блестящи победи в Сръбско-българската война.