Великден

Великден се отбелязва на 2 май 2027 г.

Великден 2027

Още преди християнството скитащите номадски и тракийски племена по нашите земи празнували идването на пролетта и събуждането на природата. С налагането на новата вяра този пролетен празник се слива с Възкресението на Иисус Христос и се превръща в най-святия ден в християнския календар. Седмицата преди него е Страстната седмица.

Дата на празника

Великден - 2027 отбелязваме на 02 май 2027г., (неделя).

Великден е подвижен празник. Датата му се определя от първото пролетно пълнолуние след равноденствието и се променя всяка година, но формулата за изчисляването ѝ е обща за източната и за западната църква – разликата в датите идва от календара, по който всяка от тях смята.

Самото Възкресение Христово се празнува три дни, а подготовката започва още в началото на Страстната седмица.

Великден – Възкресение Христово

Дата на именния ден

Великден отбелязваме на 02 май 2027г., (неделя).

Именници

Велизар, Велизара, Велик, Велика, Величка, Величко, Вичо, Велина, Велимир, Паскал, Паско, Паскалина, Велиан, Велиана, Велизар, Велизара, Велика, Велико, Велимира, Велин, Велислав, Величка, Величко, Паскал, Паско

Великденският козунак

Козунакът е по-млад, отколкото изглежда – на около три столетия. Смята се, че първият е омесен от френски хлебар в началото на XVII век.

Преди него българската стопанка е месила обреден хляб, който повече прилича на пита – украсена с оплетени ленти тесто и с пет гнезда за червените яйца: четири в краищата и едно в средата.

👉 Ето и няколко Техники за приготвяне на козунаци

Червените яйца

Преданието разказва, че когато Божията майка отишла в Рим при императора, му подарила яйце, обагрено в червено – цветът на Христовата кръв. Оттам тръгва обичаят християните да боядисват и да си подаряват червени яйца, а по-късно към червеното се прибавят и останалите цветове.

Боядисва се на Велики четвъртък и на Велика събота.

Първото яйце е задължително червено. С него стопанката рисува кръст по челата на децата – за здраве и руменина през годината. После го оставя пред иконата или го заравя в средата на градината и го пази до следващия Великден.

Тогава го чупят. Ако не се е развалило, домът и хората в него ще имат здраве и берекет. Не се изхвърля – заравя се в пръстта близо до къщата.

Боренето с яйца е онова, което децата чакат. Обичаят символизира борбата за победа и здраве, а „боракът“ – яйцето, което остане здраво докрай – носи на притежателя си щастие и крепко здраве до следващата година.

Полунощната служба

В полунощ срещу Великден в храмовете се отслужва тържествено богослужение. Точно в 00:00 свещеникът обявява Възкресението с „Христос Воскресе!„, а миряните отвръщат „Воистина Воскресе!„.

Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички палят своите. Огънят е донесен от Божи гроб от българските владици – според преданието той се самозапалва там и в първите мигове не пари. Разнася се по всички християнски църкви и се изнася от храма точно в полунощ, за да може всеки да отнесе частица от него у дома.

Църквата се обикаля три пъти със свещта в ръка – за здраве и щастие на цялото семейство. Прибрала се у дома, стопанката обикаля с нея всички стаи и се моли Господ да пази къщата, а накрая закрепва свещта на прага на вратата и я оставя да догори там.