Великден – Традицията повелява

Традициите на Великден

Приготовленията за Великден траят цяла седмица преди най-християнския празник. Великден се празнува в продължение на 3 дни.

Яйцата се боядисват на Велики Четвъртък или на Велика събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона или се заравя в средата на нивата, за да я пази.

На Велики Четвъртък се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Украсяват се с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто.

Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумувете, а девера и на роднини. Сутринта в неделя всички отиват на църква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи в къщи, като се поздравяват с „Христос Возкресе“ .

Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

Символите

Великденски яйца

Историята показва, че боядисаните яйца са се дарявали още от древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Те символизирали раждането на живота.

Много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някой, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много болен, то той подарявал яйце.

Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос.

Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникване на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. 

В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата „Христос Воскресе“.

Великденски заек

Макар и католическа традиция великденския заек бързо е спечелил сърцата ни. Легендата разказва, че великденския заек носи кошница, пълна с шарени яйца, сладкиши и играчки на децата в нощта преди Възкресение. Той я оставя или на точно определено място в дома, или я скрива някъде и малчуганите трябва да я намерят в празничната сутрин. Великденските зайци символизират плодородието.

Първите текстове, в които се споменава великденският заек са от 1620 г. Великата символика на заека тръгва от Елзас. Първият сладкиш с формата на великденски заек е направен в началото на 19 век в Германия. Именно германските заселници го пренасят в САЩ.

Великденско дърво

В Германия през 1945 година Volker Kraft видял първото великденско дърво и решил да има свое, когато порастне. Времето минавало, младият мъж създал свое семейство с деца, но не забравил детската си мечта.

През 1965 година направил своето великденско дърво, украсено с 18 цветни пластмасови яйца. С времето вместо цели яйца, той и съпругата му украсявали дървото само с черупки. Тази практика ставала все по-известна не само в родния град на Volker Saalfeld и скоро се популяризирала в цяла Германия.

Красивата традиция била продължена от потомците му и в днешно време на Великденското дърво се намират 9500 яйца – наистина внушителна цифра.

Великденска пръчка 

В Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния има странен за нас ритуал. Там в понеделника след Великден и до днес се спазва традиция, в която мъжете пръскат жените с вода или парфюм и ги пляскат с украсена с панделка пръчка. В тази страни мъжете вярват, че по този начин гарантират доброто здраве и красотата на жените си до следващия Великден.

Великденска керамика

В Корфу, Гърция, хората хвърлят керамични изделия от балконите си на първия ден от Великден. Местните вярват, че хвърлянето на керамика носи късмет и ще бъдат късметлии до края на годината. 

Обичаят има венециански или езически произход. Чупенето на керамика символизира посрещането на пролетта и новата реколта, която ще бъде събирана в нови делви.

Великденска люлка

В Латвия люлеенето на Великденската сутрин е известна традиция. Вярва се, че люлеенето е свързано с плодовитостта и трябва да бъде направено, за да може добитъкът да бъде добре. Също така защитава от ухапвания от комари и мухи през лятото.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Пожелания за Великден
Трапезата за Великден
Великденското яйце – история
Великден отключва синдром на празничното сърце
Великден – традиции и обичаи за празника
Храненето през великденските пости