Какви са традициите за коледния бъдник?
В днешно време традицията на коледния бъдник е позабравена и не се практикува, особено в големите градове. Затова нека ви припомним за нея.
Бъдникът е един от символите на Коледните празници. Среща се още под наименованието бъдняк, коладник, (Североизточна и Източна България), бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор (Западна България).
Той представлява голямо парче дърво, отсечен ствол, който се поставя в огнището и се запалва на Бъдни вечер. Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чиито огън се подържа през цялата нощ.
Най-често се отсича дъбово, брястово или крушово дърво.
Мъжът в къщата е този, който има отговорната задача да избере подходящото растение. Обикновено това е най-младият мъж в семейството.
Нерядко всички мъже в селото се събират на Игнажден (20 декември) и организират дружини. Те заедно отсичат своя бъдник и го отнасят у дома.
Задължението да се подбере най-подходящото дърво не е леко, тъй като бъдникът е много важна част от празника.
Поверието гласи, че след отсичането си стволът не бива да докосва земята.
Пробива се специална дупка, в която се сипва вино или пък тамян. Това е обичаят, наречен миросване.
Миросването на Бъдника е съпроводено от специални обредни песни за дървото по което ще слезе от небето Млада Бога, изпълнявани от момци в дома. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.
Запалването е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино.
Внасяйки го вкъщи, момъкът пита останалите от семейството: „Славите ли Млада бога?“, а те трябва да отговорят: „Славим, славим, добре дошъл!”. Стопанинът завършва с: „Аз вкъщи и Бог с мене!“.
По горенето на бъдника се гадае – ако гори буйно и пръска искри, това се смята като знак за богата реколта. Изгорелият и изпепелен докрай Бъдник предвещава добро, а недогорелият и почернял Бъдник- зло. На необгорените съчки, въглените и пепелта от Бъдника се приписва магическа сила.
Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя – Иисус Христос.
Въглените и пепелта се използват през цялата година в народолечебни дейности. Угаснал въглен от бъднивечерски огън, горял извън селото се слага в полога (гнездо за мътене) на кокошките с вярата, че това ще предизвика снасянето на много яйца (у македонските българи и в други райони населени с етнически българи).
Всички действия около Бъдника, отношението към него като към живо същество отразявт неговия странен произход.
Едни свързават запалването на Бъдника с представата за възраждането на Слънцето, други образно виждат в Бъдника световното дърво-посредник между небето и Земята, като дърво на живота, носител на плодородие.
Несъмнено сложният образ и значение на Бъдника отразява характерни представи от народните вярвания и е свързано с идеята за плодородие, с важно значение в конкретния календарен момент на зимното Слънцестоене – зимния Слънцеповрат.
Днес горенето на Бъдника е отпаднало от бита на някои райони на страната, но обичаят и ритуалите свързани с него трябва да се запазят за бъдните поколения.
Не пропускайте да видите и ⤵️
Бъдни вечер – традиции и обичаи
Гадания на Бъдни Вечер
Пожелания за Бъдни Вечер
Тайнството на Бъдни вечер
Поверия за Бъдни Вечер
Трапезата на Бъдни вечер
