Бъдник – Бъдни вечер

Какви са традициите за коледния бъдник?

В днешно време традицията на коледния бъдник е позабравена и не се практикува, особено в големите градове. Затова нека ви припомним за нея.

Бъдникът е един от символите на Коледните празници. Среща се още под наименованието бъдняк, коладник, (Североизточна и Източна България), бъгняк, бъдникойца, дедник, прикладник, чикор (Западна България).

Той представлява голямо парче дърво, отсечен ствол, който се поставя в огнището и се запалва на Бъдни вечер. Това е специално подбрано и запазено за Бъдни вечер дърво, чиито огън се подържа през цялата нощ.

Най-често се отсича дъбово, брястово или крушово дърво.

Мъжът в къщата е този, който има отговорната задача да избере подходящото растение. Обикновено това е най-младият мъж в семейството.

Нерядко всички мъже в селото се събират на Игнажден (20 декември) и организират дружини. Те заедно отсичат своя бъдник и го отнасят у дома.

Задължението да се подбере най-подходящото дърво не е леко, тъй като бъдникът е много важна част от празника.

Поверието гласи, че след отсичането си стволът не бива да докосва земята.

Пробива се специална дупка, в която се сипва вино или пък тамян. Това е обичаят, наречен миросване.

Миросването на Бъдника е съпроводено от специални обредни песни за дървото по което ще слезе от небето Млада Бога, изпълнявани от момци в дома. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.

Запалването е цял ритуал и с него започва празничната вечеря на Бъдни вечер. Растението трябва да изгори изцяло, а на сутринта въглените се загасят с вино.

Внасяйки го вкъщи, момъкът пита останалите от семейството: „Славите ли Млада бога?“, а те трябва да отговорят: „Славим, славим, добре дошъл!”. Стопанинът завършва с: „Аз вкъщи и Бог с мене!“.

По горенето на бъдника се гадае – ако гори буйно и пръска искри, това се смята като знак за богата реколта. Изгорелият и изпепелен докрай Бъдник предвещава добро, а недогорелият и почернял Бъдник- зло. На необгорените съчки, въглените и пепелта от Бъдника се приписва магическа сила.

Вярва се, че светлината и топлината на бъдника символизират раждането на новото Слънце и появата на Спасителя – Иисус Христос.

Въглените и пепелта се използват през цялата година в народолечебни дейности. Угаснал въглен от бъднивечерски огън, горял извън селото се слага в полога (гнездо за мътене) на кокошките с вярата, че това ще предизвика снасянето на много яйца (у македонските българи и в други райони населени с етнически българи).

Всички действия около Бъдника, отношението към него като към живо същество отразявт неговия странен произход.

Едни свързават запалването на Бъдника с представата за възраждането на Слънцето, други образно виждат в Бъдника световното дърво-посредник между небето и Земята, като дърво на живота, носител на плодородие.

Несъмнено сложният образ и значение на Бъдника отразява характерни представи от народните вярвания и е свързано с идеята за плодородие, с важно значение в конкретния календарен момент на зимното Слънцестоене – зимния Слънцеповрат.

Днес горенето на Бъдника е отпаднало от бита на някои райони на страната, но обичаят и ритуалите свързани с него трябва да се запазят за бъдните поколения.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Бъдни вечер – традиции и обичаи
Гадания на Бъдни Вечер
Пожелания за Бъдни Вечер
Тайнството на Бъдни вечер
Поверия за Бъдни Вечер
Трапезата на Бъдни вечер