Димитровска задушница

Димитровската задушница е денят за помен на починалите в съботата преди Димитровден. В много краища на България тя е една от големите есенни задушници – тогава близките отиват на гроба, палят свещ, раздават жито и казват „Бог да прости“.

Кога е Димитровската задушница

Тя е винаги в събота – последната събота преди 26 октомври, деня на свети великомъченик Димитър Солунски.¹ Затова датата ѝ се мени всяка година:

• 2026 г. – събота, 24 октомври
• 2027 г. – събота, 23 октомври

Съботата не е случаен ден. В православието съботата по традиция е ден за молитва за покойните, защото в събота Христос е лежал в гроба.²

Защо задушница преди Димитровден

Свети Димитър в народните представи е предвестник на зимата и студа и затова се свързва със света на мъртвите. Около неговия празник е една от най-големите задушници.¹ Димитровден е и традиционният край на стопанската година – прибират се ралата, редят се дървата за зимата и се чакат първите снегове.¹ Преди да се затвори годината, хората почитат и своите близки, които вече не са сред тях.

Димитровска или Архангелова задушница

Тук има една важна подробност. В църковния календар задушниците са три, и винаги са в събота.³ Есенната от тях в Българската православна църква е в съботата преди Архангеловден (8 ноември), а не преди Димитровден.² Димитровската събота е стара традиция в други православни църкви – тя е „съботата преди празника на свети Димитър Солунски“.²

Затова у нас двете есенни задушници живеят една до друга. Много семейства, особено в селата, правят помен преди Димитровден по стар семеен обичай, а след две седмици идва и Архангеловата задушница. Повече за нея ще прочетете в статията Архангелова задушница.

Какво се прави на Димитровската задушница

Обичаите са същите като при другите задушници. Близките посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила и прекадяват с тамян. После носят жито в църквата и на гробищата и раздават жито и храна „за Бог да прости“.³

• Сутринта – в църквата се отслужва заупокойна служба, а след нея обща панихида.³
• На гроба – свещ, кандило, цветя, малко вино.
• Раздаването – жито, хляб, плодове и сладко на съседи, приятели и случайни минувачи. Който приеме, казва „Бог да прости“.

Житото – коливото

В центъра на помена е варената пшеница, подсладена със захар или мед – коливото. В православната църква то се благославя при погребения и помени, както и в задушните съботи.⁴ Житото напомня за очакваното възкресение на тялото и душата след смъртта.³ Как да го приготвите стъпка по стъпка, ще намерите в статията Какво да приготвим за задушница.

Есенната трапеза на помена

Есента дава своето на масата за помен. Освен житото и питката, у дома често се носят:

• ябълки, круши и грозде;
• тиква, печена с мед и орехи;
• варена царевица и боб;
• питка или козунак, сладки и бонбони за децата.

Раздава се от сърце и без много сметки – смисълът е повече хора да споменат починалия с добро.

Ако не можете да отидете на гроба

Не всеки може да пътува до родното място. Тогава е достатъчно да запалите свещ в най-близката църква и да напишете имената на близките си за помен. Можете да раздадете жито или нещо сладко на хора около вас – в службата, в блока, в квартала. Важното е споменът.

Задушниците в годината

Димитровската задушница е част от цикъла на помените в годината. Голямата задушница е през зимата, в съботата преди Месни заговезни; Черешовата – в съботата преди Петдесетница, когато се носят първите череши; а Архангеловата – в съботата преди Архангеловден.³ Всички дати за годината ще намерите в статиите Задушници през 2026 и Задушници през 2027, а повече за самия празник – в Какво се прави на задушница.

Често задавани въпроси

1. Източник: Уикипедия – Димитровден[↩][↩][↩]
2. Източник: Wikipedia – Saturday of Souls[↩][↩][↩][↩][↩]
3. Източник: Уикипедия – Задушница[↩][↩][↩][↩][↩][↩]
4. Източник: Wikipedia – Koliva[↩]