Обичаи и храна за Андреевден

Андреевден – обичаи и храна

Началото на зимния цикъл празници и народния календар се поставя от Андреевден, отбелязва всяка година на 30 ноември. Празникът се нарича още Едрей, Дрейювден, Мечкинден.

Именници

Андрей, Андрея, Андро, Андриана, Андрияна, Първан, Първа, Силен, Силян, Храбро, Храбър, Андреана, Андрей, Андрея, Дешка, Първан, Първанка, Силен, Храбрин, Храбрина, Храбро, Деша, Дешо, Първа, Първана, Първи, Първо, Първул, Първена, Силко, Сило, Силян, Силяна, Храбрена, Храбър

Обичаи и традиционна храна за Андреевден

В църковнохристиянския календар денят е посветен на св. апостол Андрей Първозвани – пръв от апостолите тръгнал след Христа, и като първи цариградски епископ проповядвал словото Христово между славяните.

Според народното вярване от Андреевден денят започва да нараства колкото едно просено зърно. Затова в навечерието на празника жените сваряват в ново гърне царевични зърна, боб или леща и сутринта всеки от членовете на семейството хвърля по малко от варивото в комина с пожеланието посевите да растат високи и да наедряват, а след това изяждат останалото.

Мечкинден

В района на Западна България този ден се почита за предпазване от мечките и затова е известен като Мечкинден. От сварените бобени или паревични зърна се оставя в четирите ъгли на къщата с думите „На ти мечко за душа“ или се хвърля от тях в комина. В някои селища за мечката оставят на вратата нанизана варена царевица.