Обичаи и традиционна храна за Гергьовден

Гергьовден – обичаи и храна

Големият пролетен празник Гергьовден се отбелязва на 6 май – деня на християнския светец Георги, покровител на овчарите и стадата.

На Гергьовден празнуват имената (именници)

ГАЛИН, ГАЛИНА, ГАЛЯ, ГАНА, ГАНКА, ГАНЕТА, ГАНЕТКА, ГАНИ, ГАНЧО, ГАНЬО, ГАНИТА, ГЕОРГИ, ГЕОРГИН, ГЕРО, ГЕТО, ГИНЬО, ГОЦЕ, ГОШО, ГЕОРГИЯ, ГЕРГАН, ГЕРГАНА, ГЕРИ, ГЕРГИНА, ГЕРГО, ГЕРДА, ГИНА, ГИНКА, ГИРГИНА, ЖОРЖ, ЖОРЖЕТА, ЖОРО

Според православната религия св. великомъченик Георги Победоносец, роден в Кападокия, е бил изтезаван и посечен за Христовата вяра. За произхода и разпространението на култа към светеца в християнския свят, за борбата му с дракона и за различните легенди съществуват много хипотези, една от които за връзката на светеца с Гракийския конник и други конни божества.

Този празник, наричан още Джурджовден (в Западна България), Гюргьовден (Охридско), се тачи от всички. Подготовката започва от предишния ден, когато моми и момци берат цветя за китката и вият венец за агнето.

Обичаи за Гергьовден

Овчарите отлъчват агнетата от овцете вечерта срещу празника, а преди разсъмване извеждат за кратко време стадото на паша. Сутринта издояват овцете във ведро, окичено с венец и червен конец или мартеница. Върху ведрото се поставя и специално опеченият от жените хляб с дупка в средата и първа се издоява овцата, която първа се е оагнила. В някои райони (Кюстендилско) доят през сребърен пръстен, а хляба слагат в храната на овцете.

Със зеленина и венци се окичват кошарата, стрехите на постройките и съдовете за млякото. В Северозападна България в средата на кошарата се изкопава дупка и в нея се поставя яйце, полято с малко издоено мляко, като се вярва, че то ще пази стадото от болести и магии.

На този ден задължително се заколва агне като курбан на светеца покровител св. Георги. Обикновено това е първото родило се бяло мъжко агне, окичено с венец и със свещички на рогата му. Преди заколването агнето се захранва със зелена трева и се напоява, а свещичките се запалват. В Западна България то се води в църква, а в Източна България стопанинът сам го прекадява с тамян.

Оcобено важно е мястото, на което ще се заколи агнето. В южна България това става в градина под плодно дърво и кръвта попива в земята, а в останалите райони- в дома, при огнището или до източната стена, като стремежът е кръвта му да изпръска стената, по което се гадае за реколтата и здравето през годината. С кръвта се бележат праговете на вратата, за да не влизат в дома болести, и челата на децата, за да не ги хващат магии. В Западна България агнето се заколва край река и кръвта изтича в нея или я отнасят и изливат в реката.

Агнето, прекадено от свещеника, се пече цяло и се отнася на общата за всички траптеза, наредена в двора на църквата, на оборище, кръст или манастир.

На трапезата се поставят и хлябовете, приготвени обикновено предишния ден от мома или булка, закичена с китка. С китка са украсени и ситото и нощвите. Водата за замесването е „мълчана“, котлите, в които се носи, са закичени със зелено клонче, а нощвите се престъргват със сребърна гривна или пара. Тестото се покрива с чиста женска риза, за да се раждат женски агънца. Водата, с която месачките измиват ръцете си, накрая сe излива на корена на плодно дърво или с нея се забърква храната на животните.

На общата трапеза, преди да започнат да се хранят, жените раздават от всичко, което са донесли – прясно издоено мляко, чесън, подсирено сирене, мляко с ориз.

Сутринта на Гергьовден има обичай всички да се теглят на кантар, а след това да се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво за здраве.

Рано сутринта в деня на празника за здраве в росната трева се търкалят голи и здрави, и болни, или се къпят в реки и извори. Този обичай се спазва особено от бездетни жени. Вярва сe че точно в този период билките са най-лековити. Затова и болни хора се къпят с вода, в която са врели билки, а след това водата се изхвърля на кръстопът, за да се изхвърлят и болестите.

На Гергьовден стопаните отиват и обикалят своята нива, заравят в нея запазено от Великден червено яйце и откъсват един клас, който отнасят вкъщи. Така стопанинът предпазва нивата от градушка и магии за обиране, които на този ден могат да правят само някои жени, наричани мамници, житомамници, магьосници. С кърпа тези жени обират росата на нивата и я изцеждат в своя хамбар, като така й отнемат плодородието. Със същата цел откъсват най-добрите класове, в които се крие плодородието. Тези жени, според народното вярване, могат да обират и млякото, като с баене и заклинания захранват овцете с хляб и сол и обират млякото им. Тези действия мамниците извършвали голи. За да се предпазят, стопаните поставят сол на портата, за да мине след паша стадото. За да не се правят магии с тях, сол и подкваса за мляко не се дават в заем.

Съществува и вярването, че през нощта на Гергьовден там, където има заровено имане, то се показва, като „играе“, излиза огън. Затова този ден е уважаван и чакан от иманярите.

На Гергьовден се подновяват стари и се сключват нови договори за работа. За този ден хората казват: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден“.

ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА

Варено жито

Гергьовска пита или шарен хляб

Баница с масло и сирене

Мляко с ориз

Кутмач

Агне печено

Свинска пача

На гергьовденската трапеза непременно се яде пресен чесън и пресен кромид лук.

Не пропускайте да видите и ⤵️
Гергьовденски вицове
Поверия за Гергьовден
Поверия и ритуали на Гергьовден
Пожелания за Гергьовден
Гергьовден – молитва, поверия, гадания