Обичаи и храна за Гергьовден

Гергьовден – обичаи и храна

Големият пролетен празник Гергьовден се отбелязва на 6 май – деня на християнския светец Георги, покровител на овчарите и стадата.

Обичаи и традиционна храна за Гергьовден

Според православната религия св. великомъченик Георги Победоносец, роден в Кападокия, е бил изтезаван и посечен за Христовата вяра. За произхода и разпространението на култа към светеца в християнския свят, за борбата му с дракона и за различните легенди съществуват много хипотези, една от които за връзката на светеца с Гракийския конник и други конни божества.

Този празник, наричан още Джурджовден (в Западна България), Гюргьовден (Охридско), се тачи от всички. Подготовката започва от предишния ден, когато моми и момци берат цветя за китката и вият венец за агнето.

Обичаи за Гергьовден

Овчарите отлъчват агнетата от овцете вечерта срещу празника, а преди разсъмване извеждат за кратко време стадото на паша. Сутринта издояват овцете във ведро, окичено с венец и червен конец или мартеница. Върху ведрото се поставя и специално опеченият от жените хляб с дупка в средата и първа се издоява овцата, която първа се е оагнила. В някои райони (Кюстендилско) доят през сребърен пръстен, а хляба слагат в храната на овцете.

Гергьовден - обичаи — Гергьовден – обичаи

Със зеленина и венци се окичват кошарата, стрехите на постройките и съдовете за млякото. В Северозападна България в средата на кошарата се изкопава дупка и в нея се поставя яйце, полято с малко издоено мляко, като се вярва, че то ще пази стадото от болести и магии.

На този ден задължително се заколва агне като курбан на светеца покровител св. Георги. Обикновено това е първото родило се бяло мъжко агне, окичено с венец и със свещички на рогата му. Преди заколването агнето се захранва със зелена трева и се напоява, а свещичките се запалват. В Западна България то се води в църква, а в Източна България стопанинът сам го прекадява с тамян.

Особено важно е мястото, на което ще се заколи агнето. В южна България това става в градина под плодно дърво и кръвта попива в земята, а в останалите райони- в дома, при огнището или до източната стена, като стремежът е кръвта му да изпръска стената, по което се гадае за реколтата и здравето през годината. С кръвта се бележат праговете на вратата, за да не влизат в дома болести, и челата на децата, за да не ги хващат магии. В Западна България агнето се заколва край река и кръвта изтича в нея или я отнасят и изливат в реката.

Агнето, прекадено от свещеника, се пече цяло и се отнася на общата за всички траптеза, наредена в двора на църквата, на оборище, кръст или манастир.

На трапезата се поставят и хлябовете, приготвени обикновено предишния ден от мома или булка, закичена с китка. С китка са украсени и ситото и нощвите. Водата за замесването е „мълчана“, котлите, в които се носи, са закичени със зелено клонче, а нощвите се престъргват със сребърна гривна или пара. Тестото се покрива с чиста женска риза, за да се раждат женски агънца. Водата, с която месачките измиват ръцете си, накрая се излива на корена на плодно дърво или с нея се забърква храната на животните.

На общата трапеза, преди да започнат да се хранят, жените раздават от всичко, което са донесли – прясно издоено мляко, чесън, подсирено сирене, мляко с ориз.

Сутринта на Гергьовден има обичай всички да се теглят на кантар, а след това да се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво за здраве.

Рано сутринта в деня на празника за здраве в росната трева се търкалят голи и здрави, и болни, или се къпят в реки и извори. Този обичай се спазва особено от бездетни жени. Вярва се че точно в този период билките са най-лековити. Затова и болни хора се къпят с вода, в която са врели билки, а след това водата се изхвърля на кръстопът, за да се изхвърлят и болестите.

На Гергьовден стопаните отиват и обикалят своята нива, заравят в нея запазено от Великден червено яйце и откъсват един клас, който отнасят вкъщи. Така стопанинът предпазва нивата от градушка и магии за обиране, които на този ден могат да правят само някои жени, наричани мамници, житомамници, магьосници. С кърпа тези жени обират росата на нивата и я изцеждат в своя хамбар, като така й отнемат плодородието. Със същата цел откъсват най-добрите класове, в които се крие плодородието. Тези жени, според народното вярване, могат да обират и млякото, като с баене и заклинания захранват овцете с хляб и сол и обират млякото им. Тези действия мамниците извършвали голи. За да се предпазят, стопаните поставят сол на портата, за да мине след паша стадото. За да не се правят магии с тях, сол и подкваса за мляко не се дават в заем.

Съществува и вярването, че през нощта на Гергьовден там, където има заровено имане, то се показва, като „играе“, излиза огън. Затова този ден е уважаван и чакан от иманярите.

На Гергьовден се подновяват стари и се сключват нови договори за работа. За този ден хората казват: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден“.